Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Две!
Време е. Усети как очите му се отварят широко, как носът му поглъща студения въздух и кожата му настръхва. Подуши мъжете, усети острата и силна миризма на боровете, вонята на шанка, влагата на мъглата. Чу учестено дишане зад дънера и бързи стъпки долу по склона, чу откъслечните викове по дължина на редицата, шума от кръвта, която препускаше във вените му. Видя всяка най-малка подробност около себе си. Времето се проточи, бавно като мед. Мъжете се раздвижиха, корави мъже с корави лица, прехвърляха тежестта си от крак на крак, напираха срещу мъглата и собствения си страх, подготвяха се. Щяха да тръгнат, вече нямаше съмнение. Всички щяха да тръгнат. Усети как мускулите на краката му се стягат и започват да го изтласкват.
— Три!
Три дървета беше пръв през дънера. Кучето скочи веднага след него. Мъжете се надигнаха и скочиха напред и въздухът се изпълни с бойните им викове, с гнева и страха им. Кучето тичаше надолу, краката му удряха тежко земята, цялото му тяло се тресеше. Въздухът свистеше покрай лицето му, черните дървета и бялото небе се сблъскаха и се завъртяха. Мъглата се надигна и го връхлетя, а с нея и тъмните сенки, които чакаха в бялата й пелена.
Кучето изрева и замахна с меча си към една, докато профучаваше покрай нея. Острието я захапа дълбоко и я хвърли назад. От удара Кучето се завъртя настрани, после заудря пак и пак. Не спираше да крещи. Острието му подсече крака на един шанка и го вдигна във въздуха. След това Кучето падна и започна да се пързаля надолу по склона. Влачеше се в кишата и се опитваше да стане. Шумът на битката го заобиколи отвсякъде, странни, приглушени от мъглата звуци. Изкрещени от мъжете ругатни, ръмженето на шанка, тракане и сблъсък на стомана в стомана, на стомана в плът.
Озърна се, продължи да се носи надолу, не знаеше откъде щеше да изскочи следващият плоскоглав, не знаеше дали в следващия миг няма да го прониже копие в гърба. Видя сянка и скочи към нея с мощен рев. Мъглата като че ли се вдигаше отпред и Кучето закова на място. Викът замря в гърлото му, той насмалко да падне възнак в бързината да се махне оттам.
Страховития беше на не повече от пет крачки от него и отблизо беше още по-голям и отвратителен. От цялото му татуирано тяло стърчаха пречупени стрели, а това, че беше стиснал в юмрук гърлото на един от войниците, само подсили ужаса на Кучето. Държеше го с опъната пред себе си ръка, а онзи размахваше ръце и риташе с крака. Сините мускули и сухожилия играеха по ръката, с която стискаше гърлото на войника. Очите на жертвата щяха да изскочат, устата й се отваряше, но не издаваше никакъв звук. Чу се силно изпукване и гигантът метна настрани трупа на войника, който се запремята надолу по склона. Главата му се подмяташе, сякаш нищо не я държеше повече към тялото, тялото накрая спря и остана да лежи неподвижно в калта.
Сега Страховития стоеше изправен в мъглата и гледаше през черната си маска право в Кучето. Кучето просто щеше да се напикае.
Но някои неща просто трябва да се свършат. И по-добре веднъж завинаги да приключиш с тях, отколкото цял живот да живееш със страха. Това щеше да каже Логън, ако беше тук. Затова Кучето отвори уста, изкрещя с пълно гърло и се понесе напред с вдигнат над главата меч.
Гигантът протегна нагоре защитената си с броня ръка и пое острието. Стоманата удари в стомана и зъбите на Кучето изтракаха. Мечът излетя от ръката му и се завъртя във въздуха, но той вече замахваше с ножа. Успя да го промуши под огромната ръка на гиганта и го заби до дръжката между татуираните ребра.
— Ха! — викна Кучето, но радостта му бе краткотрайна.
Тежката ръка на Страховития изфуча в мъглата, удари го с опакото си в гърдите и го хвърли назад. Цялата гора се завъртя, едно дърво изскочи сякаш от нищото и го фрасна здраво в гърба. Кучето се строполи под него, опита да си поеме въздух и не успя. Опита да се претърколи и също не успя. Болката смазваше ребрата му като огромна скала върху гърдите.
Вдигна поглед и зарови пръсти в калта, но нямаше въздух дори да простене. Страховития вървеше към него и не бързаше за никъде. Посегна и извади ножа от гърдите си. Острието изглеждаше като детска играчка, стиснато между огромните му пръсти, с които го издърпа навън. Приличаше на тънка клечка за зъби. Метна го настрани сред дърветата и от него се проточи дълга струя кръв. Вдигна огромния си крак, защитен от броня, за да го стовари върху главата на Кучето и да я разцепи като орех. Гигантската сянка падна върху лицето му, но Кучето не можеше да помръдне, лежеше, скован от болка и ужас.