Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Гнусно копеле! — от дърветата излетя Три дървета, блъсна с щита си бронираната половина на гиганта и го измести, така че металният му ботуш се заби до лицето на Кучето и го опръска с кал.
Възрастният войн налетя на Страховития и озъбен, крещящ, започна да сече бясно с меча си незащитената част от тялото му, докато онзи още залиташе от сблъсъка. Кучето отваряше уста като риба на сухо, гърчеше се, опитваше се да стане, но успя само да се надигне и да опре гръб в дървото.
Гигантът замахна с бронирания си юмрук достатъчно силно, че да събори цяла къща, но Три дървета се извъртя настрани и го пресрещна с щита си, после замахна отстрани с меча и остави голяма вдлъбнатина в маската на Страховития. Ударът беше достатъчно силен, за да изметне назад главата на гиганта и да го накара да се олюлее. От отвора за устата му потече кръв. Три дървета нападна отново и го посече през гърдите. Острието хвърли искри при сблъсъка си с металната броня и разцепи дълбоко синята гола плът. Безсъмнено смъртоносен удар, но от острието полетяха едва няколко капчици кръв, а когато се отдръпна, на гърдите на гиганта не беше останала рана.
Страховития си възвърна равновесието и нададе мощен рев, от който Кучето се разтрепери. Изнесе назад крак, вдигна тежката си ръка и замахна силно напред. Юмрукът му се стовари право в щита на Три дървета, отчупи парче от ръба, разцепи дървото, мина през него, заби се с глух тътен в гърдите на възрастния войн и го събори по гръб на земята. Страховития се надвеси отгоре му и вдигна отново синия си юмрук. Озъбен, Три дървета изръмжа и заби до дръжка меча в бедрото на гиганта. Острието прониза татуираната плът и излезе окървавено от другата страна, но това дори не го забави. Тежката ръка се стовари отгоре и блъсна гърдите на Три дървета. Звукът от сблъсъка беше като пращене на сухи съчки.
Кучето изпъшка и задра с нокти по пръстта, но дробовете му изгаряха, не можеше да се изправи, не можеше да направи нищо, освен да седи и да гледа. Страховития вдигна другия си юмрук, обкован в черно желязо. Вдигна го бавно и внимателно, задържа го горе, после го засили и го стовари в ребрата на Три дървета. Другата му ръка се вдигна отново. Кокалчетата на синия юмрук бяха омазани с червена кръв.
От мъглата излетя тънка черна черта, заби се в подмишницата на Страховития и го избута настрани. Копие в ръката на Тръпката. Той ръгаше гиганта, крещеше и бавно го изтикваше настрани по склона. Страховития се претърколи и се изправи, направи измамна стъпка назад, после изстреля напред бърза като змия ръка. Дланта му плесна Тръпката, както човек прогонва досадна муха, и го хвърли настрани, скимтящ и ритащ във въздуха.
Но преди Страховития да успее да го достигне отново, проехтя мощен като гръмотевица рев, тежкият меч на Тъл се стовари върху бронираното му рамо и го свали на едно коляно. Сега от мъглата излетя и Дау. Той замахна с меча си и откъсна голямо парче месо от крака на Страховития. Тръпката скочи прав и озъбен ръгаше с копието. Тримата като че ли най-после успяха да хванат гиганта натясно.
Той трябваше да е отдавна мъртъв, макар и толкова едър. С ударите, които му нанесоха Три дървета, Тръпката и Дау, отдавна трябваше да е обратно при пръстта. Но не, той пак се изправи. От тялото му още стърчаха шест стрели и мечът на Три дървета. Отново нададе мощен рев и Кучето пак се разтрепери от глава до пети. Тръпката залитна назад и падна по задник на земята, беше пребледнял като платно. Тъл примигна и трепна, мечът в ръката му се отпусна. Дори Дау Черния направи крачка назад.
Страховития се наведе, сграбчи дръжката на меча на Три дървета, издърпа го от крака си и го пусна окървавен върху пръстта. След като острието излезе, в плътта му не остана рана. Внезапно гигантът се обърна и хукна. Мъглата се затвори зад гърба му и Кучето чу тежките му стъпки надолу по хълма. Никога преди не беше се чувствал така щастлив да види нещо да си отива.
— Връщай се обратно! — изкрещя Дау и понечи да хукне след него, но Тъл му препречи пътя с изпъната огромна ръка.
— Никъде няма да мърдаш. Не знаеш колко шанка има долу. Ще убием това чудовище друг път.
— Разкарай се от пътя ми, дангалак!
— Няма.
Кучето се претърколи напред, стисна зъби да потисне болката в гърдите и запълзя нагоре по склона. Мъглата вече се отдръпваше и оставяше след себе си чист мразовит въздух. От другата страна се зададе Мрачния с опънат лък, готов за стрелба. В снега и калта лежаха много трупове, предимно шанка, но и няколко от момчетата на Тръпката.