Изворът [bg]

Каза й:

— Точно това смятах да ви предложа. Но не толкова безцеремонно и не на първата ни среща.

— Спестих ви време и лъжи.

— Много ли обичате съпруга си?

— Презирам го.

— Може би вярвате, че е гений в изкуството?

— Според мен той е третокласен архитект.

— Тогава защо постъпвате така?

— Доставя ми удоволствие.

— Мислех, че съм единственият, който действа с такива подбуди.

— Не би трябвало да ви прави впечатление. Едва ли за вас оригиналността е добродетел, г-н Уайнънд.

— Всъщност не ви е грижа дали съпругът ви ще получи „Стоунридж“, нали?

— Не.

— И нямате желание да преспите с мен?

— Никакво.

— Бих се възхитил от жена, която ми изнася такъв спектакъл. Само че не е спектакъл.

— Не. Моля ви, не ми се възхищавайте. Опитвам се да го предотвратя.

Когато се усмихваше, лицевите му мускули не трепваха. Загатнатият присмех бе постоянно на лицето му и за миг се засилваше, а после едва доловимо отслабваше. Сега беше по-силен.

— Всъщност — каза той — вашата главна подбуда в крайна сметка съм аз. Имате желание да ми се отдадете. — Видя как тя не можа да овладее погледа си и добави: — Не, не се наслаждавайте на мисълта, че съм изпаднал в такава огромна заблуда. Нямам предвид обичайния, а точно обратния смисъл на думата. Нали казахте, че ме смятате за предпоследния човек в света? Вие не искате „Стоунридж“. Искате да се продадете с най-долния мотив на най-долния човек, когото намерите.

— Не очаквах да го разберете — призна тя.

— Вие искате да направите нещо, което правят понякога мъжете, но не и жените — да изразите чрез сексуален акт крайното си презрение към мен.

— Не, господин Уайнънд. Към себе си.

Тънките му устни леко помръднаха, сякаш доловиха първия знак за лично разкриване, което бе неволно и следователно бе проява на слабост, и здраво го задържаха. Той каза:

— Повечето хора са готови на всичко, за да се убедят в самоуважението си.

— Да.

— И, разбира се, стремежът към самоуважение доказва липсата му.

— Да.

— Тогава какъв смисъл има човек сам да се презира?

— Искате да кажете, че не мога да се презирам ли?

— И че никога не ще можете.

— Не очаквах, че ще разберете и това.

— Няма да казвам нищо повече… защото ще престана да бъда предпоследният човек в света и ще се окажа неподходящ за вашата цел. — Стана. — Да ви кажа ли официално, че приемам вашето предложение?

Тя кимна в потвърждение.

— Всъщност — каза той — все ми е едно кого ще избера да построи „Стоунридж“. Никога не съм наемал добър архитект за сградите, които съм строил. Давам на обществото онова, което иска. Известно време се затруднявах с този избор, защото ми е писнало от некадърниците, които работят за мен, а освен това е трудно да се взима решение без критерии или причини. Сигурен съм, че нямате нищо против да ви го кажа. Наистина съм ви благодарен, че ми предложихте много по-добър мотив, отколкото се надявах да открия.