Изворът [bg]

Питър Кийтинг се загледа в бляскавия салон на ресторанта. Беше най-елитният и най-скъпият в града. Кийтинг се разтапяше от удоволствие при мисълта, че е гост на Гейл Уайнънд.

Опитваше се да не се вторачва в грациозната елегантност на Уайнънд, който седеше срещу него на масата. Благославяше Уайнънд, че е решил да ги покани на вечеря на публично място. Хората се вглеждаха в Уайнънд — наистина дискретно и с обиграна прикритост, но все пак се вглеждаха в него и вниманието им се насочваше и към двамата гости на масата на Уайнънд.

Доминик седеше между двамата мъже. Облечена беше с бяла копринена рокля с дълги ръкави и качулка. Монашеската дреха имаше изумителен ефект на вечерно облекло единствено поради факта, че беше напълно неподходяща за целта. Не носеше никакви бижута. Златистата й коса приличаше на гугла. Матовата бяла коприна се огъваше с движенията на тялото й, откроявайки го със студена невинност, като предмет за публично жертвоприношение, който не се прикрива, нито е обект на желание. Кийтинг не харесваше тази рокля, но му се стори, че Уайнънд й се възхищава.

Висок и пълен мъж, седнал на отдалечена маса, ги гледаше настоятелно. Едрият мъж стана и Кийтинг разпозна Ралстън Холкъм, който забърза към тях.

— Питър, момчето ми, толкова се радвам да те видя — избоботи Холкъм, разтърси ръката му и се поклони на Доминик, пренебрегвайки демонстративно Уайнънд. — Къде изчезна? Защо не те виждам напоследък? — Преди три дни обядваха заедно.

Уайнънд се бе изправил и стоеше леко наведен, с любезно изражение. Кийтинг се поколеба и каза с явна неохота:

— Г-н Уайнънд — г-н Холкъм.

— Да не би г-н Гейл Уайнънд? — каза Холкъм съвършено невинно.

— Г-н Холкъм, ако видите на живо някой от братята Смит, онези на таблетките против кашлица, ще го познаете ли? — попита Уайнънд.