![Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/6/izvort-bg-download.jpg)
Изворът [bg]
- Автор: Рэнд Айн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-228-6
- Переводчик: Божидар Маринов
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами… предполагам, че да — каза Холкъм, примигвайки.
— Моето лице, г-н Холкъм, е не по-малко втръснало на всички.
Холкъм измърмори няколко любезни общи фрази и се измъкна.
Уайнънд се усмихна топло.
— Излишно беше да се боите да ме запознаете с г-н Холкъм, г-н Кийтинг, нищо, че е архитект.
— Да се боя ли, г-н Уайнънд?
— Излишно беше, защото всичко е уредено. Г-жа Кийтинг не ви ли каза, че „Стоунридж“ е ваш?
— Аз… не, тя не ми каза… не знаех… — Уайнънд се усмихваше със застинала усмивка. Кийтинг се почувства длъжен да говори, докато не получи някакъв сигнал да спре. — Не се надявах… толкова бързо… разбира се, помислих си, че тази вечеря е някакъв знак… че ще ви помогне да решите… — Изрече неволно: — Винаги ли поднасяте такива изненади… просто така?
— Когато мога — каза сериозно Уайнънд.
— Ще направя всичко възможно да заслужа тази чест и да отговоря на вашите очаквания, г-н Уайнънд.
— Не се съмнявам — каза Уайнънд.
Не говореше много с Доминик тази вечер. Цялото му внимание сякаш бе насочено към Кийтинг.
— Обществото се е отнасяло ласкаво към досегашната ми работа — каза Кийтинг, — но „Стоунридж“ ще бъде най-доброто, на което съм способен.
— Това е ценно обещание, като се има предвид списъкът на вашите творби.
— Не съм допускал, че моите работи са достатъчно значими, за да привлекат вашето внимание, г-н Уайнънд.
— Но аз ги познавам доста добре. „Космо-Слотник Билдинг“ — чист Микеланджело. — По лицето на Кийтинг се разля невярващо удоволствие. Знаеше, че Уайнънд е голям ценител на изкуството и не би правил лековато такива сравнения. — „Президеншъл Банк Билдинг“ — истински Паладио. Универсалният магазин „Слотърн“ — копие на Кристофър Рен. — Изражението на Кийтинг се промени. — Вижте каква знаменита компания получавам, а плащам само на един човек. Нали сделката е изключително изгодна?
Кийтинг се усмихна сковано и каза:
— Чувал съм, че имате ненадминато чувство за хумор, г-н Уайнънд.
— А чували ли сте за моя описателен стил?
— Какво имате предвид?
Уайнънд се извърна на стола и загледа Доминик, сякаш изучаваше неодушевен предмет.
— Вашата съпруга има прекрасно тяло, г-н Кийтинг. Раменете й са твърде тесни, но възхитително съразмерни с тялото. Има твърде дълги крака, но те придават елегантност на фигурата й, напомняща на хубава яхта. Гърдите й са прекрасни, не мислите ли?
— Архитектурата е груб занаят, господин Уайнънд — Кийтинг се опита да се засмее. — Тя не подготвя човека за такава върховна изтънченост.
— Не ме ли разбирате, г-н Кийтинг?
— Ако не знаех, че сте съвършен джентълмен, може би щях да ви разбера неправилно. Но не можете да ме заблудите.
— Точно това се опитвам да не правя.
— Ценя комплиментите, г-н Уайнънд, но не съм толкова суетен да мисля, че се налага да говорим за съпругата ми.
— Защо не, господин Кийтинг? Смята се за добра тема на разговор да се обсъждат нещата, които са — или ще бъдат — общи.
— Г-н Уайнънд… не ви разбирам.
— Да бъда ли по-ясен?
— Не, аз…
— Не? Отказваме ли се от темата за „Стоунридж“?
— О, нека да говорим за „Стоунридж“! Аз…
— Но ние говорим точно за това, г-н Кийтинг.
Кийтинг огледа салона. Мина му през ум, че мястото не е подходящо за такъв разговор, който звучи чудовищно в претенциозно луксозната обстановка. Прииска му се да са във влажно мазе. Помисли си: кръв по павета — добре, но не и кръв върху килима в ресторантски салон…
— Струва ми се, че това е шега, г-н Уайнънд — каза Кийтинг.
— Мой ред е да се възхитя на чувството ви за хумор, г-н Кийтинг.
— Такива неща… не се правят…
— Имате предвид нещо съвсем друго, г-н Кийтинг. Искате да кажете, че те се правят непрекъснато, но за тях не се говори.
— Не мислех…
— Мислили сте за това, преди да дойдете тук. И нямате нищо против. Съгласен съм с вас, че се държа отвратително. Нарушавам всички правила на благоприличието. Изключително жестоко е човек да бъде честен.
— Моля ви, г-н Уайнънд, нека… не говорим повече. Не знам… какво да направя.
— Много просто. Трябва да ми ударите плесница. — Кийтинг се засмя глуповато. — Трябваше да го сторите преди няколко минути.