Изворът [bg]

— Да.

— Имаше… — Той млъкна. Гласът му прозвуча рязко и с неохота, като нейния. — Имаше и статуя на гола жена.

— Да.

— Разбирам.

Помълча за малко. После заговори дрезгаво, сякаш за да прикрие раздразнение, чиято причина тя не можеше да отгатне:

— По онова време бях около Бали. За жалост цял Ню Йорк видя тази статуя, преди да я видя аз. Но когато плавам, не чета вестници. Издал съм заповед да бъде уволняван всеки, който се приближи с вестник на Уайнънд до яхтата ми.

— Не сте ли виждали снимки на Храма на Стодард?

— Не. Сградата беше ли достойна за статуята?

— Статуята беше почти достойна за сградата.

— Разрушиха я, нали?

— Да. С помощта на вестниците на Уайнънд.

Той сви рамене.

— Помня, че Алва Скарет много се забавляваше тогава. Голяма история. Съжалявам, че съм я изпуснал. Но Алва се справи много добре. Между другото, откъде знаете, че не съм бил в страната и защо сте запомнили този факт?

— Заради тази история загубих работата си при вас.

— Вашата работа? При мен?

— Не знаете ли, че моминското ми име е Доминик Франкън?

Раменете му се свиха напред под елегантното сако, изразявайки изненада и безсилие. Вторачи се в нея и след малко отвърна:

— Не.

Тя се усмихна равнодушно и каза:

— Изглежда Тухи е искал да създаде възможно най-големи трудности и на двама ни.

— По дяволите Тухи. Трябва да изясним нещата. Нелепо е. Значи вие сте Доминик Франкън?

— Това е моминското ми име.

— И сте работили тук, в тази сграда, години наред?

— Шест години.

— Защо не съм ви виждал?

— Сигурна съм, че не познавате всеки свой служител.

— Мисля, че ви е ясно какво имам предвид.

— Да го кажа ли вместо вас?

— Да.

— Защо аз не съм направила опит да се запозная с вас?

— Точно така.

— Нямах желание.

— Точно това е нелепо.

— Да подмина ли тези ваши думи или да вникна в тях?

— Ще ви спестя необходимостта да избирате. С вашата красота, като сте знаели каква слава ми се носи според хорските приказки — защо не се опитахте да направите голяма кариера в „Банър“?

— Никога не съм се стремила към кариера в „Банър“.

— Защо?

— Вероятно по същата причина, заради която вие сте забранили вестниците на Уайнънд на яхтата си.

— Основателна причина — каза тихо той. После попита непринудено: — Кажете ми, какво направихте, за да ви уволня? Написахте нещо в разрез с нашата политика, ако не се лъжа?

— Опитах се да защитя Храма на Стодард.

— Бяхте достатъчно неразумна и се опитахте да сте искрена на страниците на „Банър“ ли?