Изворът [bg]

Тя се разходи лениво из каютата. Отражението й я следваше по лакираните повърхности от светло дърво. Отпусна се в ниско кресло, кръстоса глезени и мушна ръце под главата си. Загледа се в люка. Зеленият цвят преминаваше в тъмносин. Протегна ръка, за да светне лампата; синьото изчезна и се превърна в черен кръг стъкло.

Стюардът обяви, че е време за вечеря. Уайнънд почука на вратата и я поведе към трапезарията. Поведението му я озадачаваше: беше весел, но спокойствието му излъчваше необичайна сериозност.

Седнаха на масата и тя попита:

— Защо ме оставихте сама?

— Реших, че може би искате да останете сама.

— За да свикна с мислите си ли?

— Може да се каже и така.

— Свикнах с тях още преди да дойда в кабинета ви.

— Да, разбира се. Простете ми, ако съм допуснал, че можете да проявите слабост. Вече не допускам. Между другото, не ме попитахте къде отиваме.

— Това също би било слабост.

— Вярно е. Радвам се, че не ви интересува. Защото никога не тръгвам за определено място. Този кораб не е предназначен да плава до конкретни места, а да плава далеч от тях. Понякога спирам в някое пристанище само заради удоволствието да отплавам. И все си казвам: ето още едно място, което няма да ме задържи.

— На времето много пътувах. Винаги съм се чувствала по същия начин. Казвали са ми, че се чувствам така, защото мразя хората.

— Нали не вярвате на подобни глупости?

— Не знам.

— Сигурен съм, че ви е ясно какво се крие зад тази конкретна глупост. Имам предвид твърдението, че прасето е символ на любов към човечеството — прасето, което е всеядно. Всъщност истински човекомразец е онзи, който обича всички и се чувства добре навсякъде. Той не очаква нищо от хората и затова не се отвращава от покварата, под каквато и форма да е тя.

— Имате предвид онзи, който твърди, че и у най-лошия от нас има нещо добро?

— Имам предвид онзи, който арогантно твърди, че обича еднакво и скулптора, изваял вашата статуя, и човека, който прави балони с Мики Маус, за да ги продава на улицата. Имам предвид човеколюбеца, който предпочита Мики Маус пред вашата статуя — а такива са много. Имам предвид човека, който обича еднакво пламенно Жана Д’Арк и продавачките в магазините за дрехи на Бродуей. Имам предвид човека, който обича еднакво възторжено вашата красота и жените, които вижда в метрото — онези, които не могат да кръстосат крака, без да покажат преливаща от жартиерите плът. Имам предвид онзи, който еднакво обича чистите, нетрепващи, безстрашни очи на човека, загледан през телескоп, и празния втренчен поглед на слабоумния. Имам предвид цяла една голяма, щедра, великодушна група хора. Да не би вие да мразите човечеството, г-жо Кийтинг?

— Вие казвате всичко, което… откак се помня… откак съм прогледнала и съм започнала да мисля… ме… — Тя млъкна.

— Ви измъчва. Разбира се. Не можеш да обичаш човека, без да мразиш повечето същества, които се представят с това име. Или едното, или другото. Човек не може да обича безпристрастно и Бог, и светотатството. Освен ако не знае, че е извършено светотатство. Защото не познава Бог.