Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Бавно, много бавно, тя извръща глава и среща погледа ми. Придобива цвят и живот. Устните й отново се движат, но този път думите й достигат до мен.
— Какво си ти?
— Не. Това е моят въпрос. Ти отговори на него. Сега.
— Аз съм Дара. Дара Амбърска. Кралица Дара. Този трон ме принадлежи по наследство и по силата на оръжията. А ти кой си?
— Коруин. Също Амбърски. Не мърдай! Не те попитах коя си…
— Коруин е мъртъв от векове. Видях гроба му.
— Празен.
— Не е вярно. Тялото му лежи вътре.
— От какво потекло си?
Погледа й се премества вдясно, където все още стои сянката на Бенедикт. В новата му ръка се е появил меч, който изглежда почти като нейно естествено продължение, но той го държи свободно, небрежно. Лявата му ръка сега почива върху нейната. Очите му ме търсят отзад, зад дръжката на Грейсуондир. След като не успяват да ме открият, те се преместват отново върху онова, което е видимо — Грейсуондир — разпознават формата му…
— Аз съм правнучка на Бенедикт и амазонката Линтра, която той някога обичал, а после убил — Бенедикт потреперва на това, но тя продължава: — Никога не съм я виждала. Моята майка и майката на моята майка били родени в страна, където времето не тече така, както в Амбър. Аз съм първата по линия на майка ми, която носи всичките белези на човешкия род. А ти, принц Коруин, не си нищо друго освен призрак от далечното мъртво минало, при все това една опасна сянка. Как си дошъл тук, не знам. Но не е трябвало да го правиш. Върни се в гроба си. Недей да безпокоиш живите.
Ръката ми потреперва. Грейсуондир се отклонява на не повече от сантиметър. Но за съжаление и това се оказва достатъчно.
Ударът на Бенедикт е под моя праг на възприятие. Новата му ръка насочва новата му длан, държаща меча, който нанася удар върху Грейсуондир, докато старата му ръка изтегля старата му длан, която е хванала Дара, назад, през едната от облегалките за ръцете на трона… Това подсъзнателно впечатление ме спохожда няколко мига по-късно, когато падам назад прорязвайки въздуха, изправям се и инстинктивно заемам позиция за нападение… Нелепо е два призрака да се бият. Ето, неравностойно е. Той дори не може да ме достигне, докато Грейсуондир…
Но не! Мечът преминава в другата му ръка, докато той пуска Дара и се обръща, събрал заедно двете ръце, старата и новата. Лявата му китка се върти, докато той я плъзга напред и надолу, заставаме в позиция, която би трябвало да се нарече corps a corps, ако телата ни бяха тела на смъртни. За миг остриетата ни се заклещват. И този миг се оказва достатъчен…
Онази проблясваща метална ръка се пресяга напред, нещото изтъкано от лунна светлина и огън, мрак и гладкост, само ъгълчета, без извивки, пръстите леко сгънати, гравираната със сребро длан на полупознати фигури излиза напред, излиза напред и ме сграбчва за гърлото…
Пръстите не улучват и се впиват в рамото ми, а палецът се захваща навътре като кука или за ключицата, или за ларинкса, не знам. Нанасям удар с лявата си ръка, към пояса му, но там няма нищо…
Гласът на Рандъм:
— Коруин! Слънцето всеки момент ще изгрее! Трябва веднага да се спуснеш долу!
Не мога дори да отговоря. След миг или два ръката щеше да разкъса каквото там бе хванала. Тази ръка… Грейсуондир и тази ръка, която странно прилича на него, са единствените две неща, които сякаш съществуват едновременно в моя свят и в призрачния град…
— Виждам те, Коруин! Отскубни се и се протегни към мен! Фигурата…
Освобождавам Грейсуондир и го завъртам около себе си и надолу в дълга, разсичаща дъга…
Само един призрак би могъл да победи Бенедикт или неговия призрак с подобна хватка. Стоим прекалено близо, за да може да отбие меча ми, но ответния му удар, перфектно изпълнен, би трябвало да отсече ръката ми, ако там имаше ръка, която да го посрещне…
Но тъй като няма, аз довършвам замаха си и стоварвам меча с цялата сила на дясната си ръка върху смъртоносното приспособление от лунна светлина и огън, мрак и гладкост, близо до мястото, на което бе прикачено.
Причинявайки ми страхотна разкъсваща болка в рамото, ръката се отделя от Бенедикт и остава неподвижна… И двамата падаме.
— Стани! В името на еднорога, Коруин, стани! Слънцето изгрява! Градът около теб ще се разпадне!