Прашинка в Божието око

— Тогава пак ще обсъдим въпроса — каза Фаулър. — Да. Ще има нужда от средства. Например тази блокада ще погълне повечето от парите, с които Мерил си мисли, че разполага за обединението на сектора. Но ми се струва, че някой хитър търговец случайно би могъл да има връзки с бунтовниците. И че дори ще успее да ги убеди в нашата гледна точка. Не зная как ще го постигне, естествено.

— Разбирам.

Сенаторът кимна.

— Бях убеден в това. Род, вземи този запис и се погрижи да го скриеш на сигурно място. Съмнявам се, че пак ще ни трябва.

Род написа нещо върху дисплея на джобния си компютър. Машината забръмча: тих вой, който ознаменуваше началото на нов живот за Хорас Бери.

„Няма начин да се измъкна — помисли си той. — Фаулър ще приеме само резултати, а не оправдания. И залогът в тази игра ще е главата ми. Няма да е лесно да съм негов политически агент. Но какъв избор имам? На Левант бих могъл единствено да чакам и да се страхувам. Така поне ще зная как се справят със сламкарите… и навярно някога ще успея да променя политиката им.“

— Още нещо — каза сенаторът, даде знак и Род Блейн отиде до вратата на кабинета. В залата влезе Кевин Ренър.

За първи път виждаха главния астрогатор в цивилно облекло. Ренър носеше ярки панталони и още по-ярка туника. Шарфът на пояса му бе от плат, напомнящ коприна. Изглеждаше естествен, ала навярно беше синтетичен. Меки ботуши, накити — накратко, приличаше на някой от най-преуспелите търговски капитани на Бери. Търговец и капитан се спогледаха учудено.

— Да? — попита астрогаторът.

— Малко си избързал, а, Кевин? — отбеляза Род. — Уволнението ти влиза в сила следобед.

Ренър се ухили.

— Реших, че военната полиция няма да ме забележи. Пък и определено е приятно. Добро утро, ваше превъзходителство.

— Значи познавате търговец Бери — рече Фаулър. — Чудесно, защото двамата често ще се срещате.

— Какво? — Ренър се напрегна.

— Сенаторът иска да каже — поясни Блейн, — че би желал да те помоли за услуга. Кевин, спомняш ли си условията на постъпването ти във флота?

— Естествено.

— Четири години или за цялата продължителност на имперска извънредна ситуация от първи клас. Или за времетраенето на официално обявена война — каза Род. — Между другото, сенаторът обяви положението със сламкарите за извънредна ситуация от първи клас.

— Чакайте малко! — извика Ренър. — Не можете да ми извъртите тоя номер!

— Мога, разбира се — отвърна Фаулър.

Астрогаторът се строполи на един от столовете.

— О, Господи!

— Още не е официално — рече сенаторът. — Няма нужда да предизвикваме паника. Но вие вече сте официално уведомен. — Фаулър изчака Ренър да осмисли думите му. — Разбира се, бихме могли да ви предложим друга възможност.