Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Единици успяваха да се измъкнат от Окото, но всички бяха фатално повредени. Винаги имаше предостатъчно време да предупредят корабите извън звездата, че се приближава нова сламкарска машина — ако първо не ги убиеше самото Око.
Последните няколко бяха излезли от смотаняшкия пункт с хиляда километра в секунда. Как успяваха да скочат с такава скорост? Човешките кораби в звездата не можеха да ги настигнат. Нямаше и нужда — извънземните екипажи или автопилотите бяха напълно дезориентирани. Бягащите черни точки минаваха през дъгата и всеки път експлодираха. Когато използваха уникалните си разширяващи се полета, те се взривяваха по-рано, тъй като по-бързо събираха топлина от жълтата фотосфера.
Хърб Колвин остави последния доклад за сламкарските фокуси. Беше написал голяма част от него сам. Всичко се свеждаше до безнадеждното положение на извънземните. Сламкарите все още не подозираха за скоковата дезориентация… и той почти ги съжаляваше.
Колвин извади бутилка от шкафа в патрулната си каюта и сръчно си наля, въпреки ефекта на Кориолис. После се отпусна на стола си. На бюрото го очакваше пакет с поща. Вече бе отворил последното писмо от жена си, за да се увери, че у дома всичко е наред. Сега можеше да прочете останалите. Капитанът вдигна чашата си към снимката на Грейс.
Нямала много информация от Ново Чикаго, ала, според сестра й, положението било нормално. Пощенските услуги бяха бавни. Къщата им се намираше извън отбранителната система на Нова Шотландия, но тя не се страхуваше, защото Хърб й беше казал, че сламкарите няма да пробият блокадата. Беше я наела за трите години, през които щяха да останат в системата.
Колвин кимна. Това щеше да им спести пари — три години тук, после у дома, където щеше да е комодор на новочикагския флот. „Непокорний“ отново щеше да има Олдърсънов двигател: когато го отведеше в родната си система, корабът щеше да стане флагман на флота. Тези няколко години бяха скромна цена за отстъпките, които бе предложила Империята.
„Трябва да съм благодарен на сламкарите за това — помисли си Хърб. — Без тях и до днес щяхме да воюваме. — Извън Империята все още имаше светове и винаги щеше да има, но обединението на сектора отвъд Въглищния чувал уверено напредваше и резултатите се постигаха повече с убеждение, отколкото със сила. — Дължим го на сламкарите.“
Вниманието му привлече името на лорд Родерик Блейн, председател на извънредната имперска комисия. Колвин вдигна поглед към стената, за да види познатото петно, останало от закърпването на „Непокорний“ след битката с „Макартър“. Опитният екипаж на Блейн беше свършил великолепна работа. „Той е компетентен човек — неохотно призна пред себе си Хърб. — И все пак не е справедливо да избираме водачите си според произхода им. Но и бунтовническата демокрация на Ново Чикаго не се справи много добре.“ Той се върна към писмото от Грейс.
Милорд Блейн имал нов наследник, второ дете. И Грейс помагала в института, който организирала лейди Блейн. Била въодушевена, защото често разговаряла с лейди Сали и дори я канели в имението, за да види децата…
Писмото продължаваше и Колвин го четеше надлежно, ала неохотно. „Никога ли няма да й писне да се занася по аристокрацията? Едва ли изобщо ще се разберем по политическите въпроси — реши той и отново нежно погледна към снимката й. — Господи, колко ми липсваш…“
В кораба отекна сигнал и Хърб побърза да прибере писмата в чекмеджето на бюрото си. Бе време да се захваща за работа: на другия ден комодор Каргил щеше да дойде на инспекция. Колвин потри ръце. Този път щеше да покаже на империалистите как се поддържа кораб. Победителят в тази проверка щеше да получи допълнителна отпуска и той имаше намерение да я осигури на хората си.
Когато се изправи, през илюминатора проблесна жълто-бяла точица светлина. „Някой ден ще отидем там. Най-големите умове на Империята мислят по проблема — все ще открием начин да управляваме сламкарите.
А как ще се наречем тогава? — зачуди се Колвин. — Империя на човека и сламкарите ли?“ — Той се усмихна и отиде да провери готовността на кораба си.
Имението Блейн беше голямо. Покритите градини пазеха очите им от яркото слънце. Апартаментът им бе много удобен и посредниците бяха свикнали с постоянната си охрана. Както винаги, Иван се отнасяше към морските пехотинци така, сякаш са собствените му воини.