Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че ще пропусна сватбата, Сали. Но възнамерявам да ви гостувам. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Ако ти писне от него, във флота има и други капитани.
— Да — съгласи се Синклер. — А моето повишение беше подписано две минути преди това на Каргил. Нали няма да го забравиш, Джак?
— Как бих могъл? Само те моля да запомниш, че „Патън“19 е мой кораб. Най-добре да тръгваме, капитане. Скачването ще е достатъчно сложно. Довиждане, Джок, Чарли. — Каргил се поколеба, после неловко отдаде чест.
— Сбогом — отвърна Чарли. Иван изцвъртя и Джок прибави:
— Посланикът ви желае попътен вятър и успех.
— Ще ми се да можех да съм сигурен, че е искрен — рече Каргил.
— Разбира се, че е искрен — заяви Чарли. — Искаме да се чувствате в безопасност.
Джак се обърна и замислено се качи на совалката, Синклер го последва. Завиха двигатели и хората и сламкарите се отдалечиха. После мълчаливо наблюдаваха издигането на кораба от покрива, докато той не изчезна в ясното небе.
— Ще се получи — каза Джок.
— Наистина четете мисли, нали? — попита Род. Той продължаваше да се взира нагоре, ала не виждаше нищо друго освен облаци.
— Естествено, че ще се получи — потвърди Сали.
— Струва ми се, че най-после разбирам човеците — рече Чарли. — Чели ли сте древната си история?
Род и Сали учудено погледнаха сламкарката.
— Какво имаш предвид?
— Доктор Харди ни показа нещо много интересно. — И замълча докато пристигне асансьорът. Двама от морските пехотинци влязоха първи, останалите изчакаха сламкарите и хората. Чарли продължи, сякаш не присъстваха въоръжени войници. — Един от вашите най-древни писатели, историк на име Херодот, разказва за крадец, когото трябвало да екзекутират. Той обаче сключил сделка с царя: за една година да научи любимия царски кон да пее химни. Другите затворници гледали как крадецът пее на коня и му се смеели. „Няма да успееш“ — казвали му те. И той им отговарял: „Имам една година, а кой знае какво може да се случи през това време. Царят може да умре. Конят може да умре. Може да умра и аз. А може и конят да се научи да пее.“
Разнесе се учтив смях.
— Не разказах историята много добре — рече Чарли. — Но и не се опитвах да звучи смешно. Това ме накара най-после да проумея колко различни от нас са човеците.
Последва смутено мълчание. Когато асансьорът спря, Джок попита:
— Как върви вашият институт?
— Чудесно. Вече поканихме някои хора за шефове на отдели. — Сали се засмя. — Трябва да бързам. Род няма да ми позволи да мисля за института след сватбата. Ще дойдете, нали?
— За нас ще е чест да ни позволят да присъстваме — отвърна Джок. — Но нямаме подаръци за вас. Нямаме кафява, която да ги направи.
— Ще минем и без подаръци — каза Род. Вратата на асансьора се отвори, но те изчакаха двама от пехотинците да проверят коридора.
— Благодаря, че ми позволихте да се запозная с адмирал Кутузов — рече Джок. — Исках да поговоря с него още откакто посланическият ни кораб се приближи до „Макартър“.
Блейн учудено погледна извънземните. Джок бе разменила само няколко думи с главнокомандващия и един от най-важните й въпроси беше: „Обичате ли лимон в чая?“
„Те са толкова цивилизовани и мили! И тъкмо поради това ще прекарат няколкото години, които им остават, под постоянна охрана, докато Бюрото за информация очерня тях и тяхната раса. Дори наехме писател да напише сценарий за последните часове на юнкерите ми.“
— Нямаше проблем — отвърна Род. — Ние…
— Да. Не можете да ни позволите да се приберем у дома. — Чарли заговори с глас на новошотландски младеж. — Знаем за хората много повече, отколкото трябва. — Тя спокойно даде знак на морските пехотинци. Двама излязоха в коридора и сламкарите ги последваха. Другите войници тръгнаха отзад и процесията се запъти към апартамента на извънземните. Вратата на асансьора тихо се затвори.
Епилог
„Непокорний“ неподвижно висеше в космоса в периферията на системата Мърчисън. Наоколо бяха групирани други кораби в бойна формация, а отдясно се издигаше грамадата на „Ленин“, напомняща на гигантско черно яйце. Поне половината от флота постоянно се намираше в бойна готовност, а някъде долу в червената обвивка на Окото кръжаха и чакаха други кораби. „Непокорний“ току-що беше направил обиколка със смотаняшката ескадра.
Този термин бе станал почти официален. Космонавтите използваха много сламкарски думи. Когато някой спечелеше голям залог на покер, най-често възкликваше: „Фюнч(щрак)!“. И все пак, мислеше си капитан Хърб Колвин, повечето никога не бяха срещали извънземни. Рядко виждаха и корабите им: просто мишени, абсолютно безпомощни след прехвърлянето.
19
Джордж Смит Патън (1885–1945) — американски генерал. — Б.пр.