Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Той прекара по-голямата част от деня първо на опашката за визи пред консулския отдел на Индийския център и след това опитвайки се да убеди един уморен служител в неотложността на своята молба. Глупашки беше забравил да донесе телеграмата и като последица му беше казано, че тя е „въпрос на доказателство. Разбирате, че всеки може да дойде и да каже, че баща му умира, нали? За да стане по-бързо.“ Чамча се бореше да сдържи гнева си, но най-накрая избухна. „Приличам ли ви на ревнител на Халистан?“321 Служителят вдигна рамене. „Ще ви кажа кой съм — наведе се Чамча вбесен от вдигането на рамене. — Аз съм бедното копеле, което беше взривено от терористите, паднало тридесет хиляди фута от небето заради терористите и сега поради същите терористи трябва да бъда обиждай от писарушки като вас.“ Неговата молба за виза, поставена решително на дъното на голяма купчина от неговия враг, не беше удовлетворена преди да минат три дни. Първият достъпен полет беше тридесет и шест часа по-късно: това беше един 747 на Еър Индия и името му беше „Гюлистан“.
„Гюлистан“ и „Бостан“, близнаците райски градини — едната се пръсна на части и сега имаше друга… Чамча, движейки се надолу по ръкава, чрез който трети изход пускаше капка по капка пътници в самолета, видя името, изрисувано до отворената врата на 747, и стана няколко нюанса по-блед. Тогава чу обвитата в сари индийска стюардеса да го поздравява с един несъмнено канадски акцент и изгуби смелостта си, дръпна се бързо от самолета в рефлекс на откровен ужас. Докато стоеше там срещу невъзмутимата тълпа от пътници, чакащи да се качат на борда, той съзнаваше колко абсурдно трябва да изглежда с кафявата си кожена чанта в едната ръка, два калъфа за костюми в другата и очите му изскочили като на стълбчета; но за един дълъг миг той беше напълно неспособен да се движи. Тълпата започна да става неспокойна; ако това е артерия, усети се той да мисли, тогава аз съм проклетият съсирек. „Преди мен също ме беше бъбъбъз — каза един весел глас. — Но сега му знам нономера. Винаги мамахам с ръце по време на излитане и самолетът винаги изизлита в нененебето.“
— Днес върховната бобо-богиня безусловно е Лакшми — довери Сисодия над уискито, щом веднъж бяха на сигурна височина. (Той сдържа думата си, махайки диво с ръце, докато „Гюлистан“ се носеше надолу по пистата и след това се облегна доволно назад, скромно сияейки.) — Срасработва всеки път. И двамата пътуваха на горната палуба на 747, запазена за бизнес-класа непушачи, Сисодия се беше преместил на празното място до Чамча, подобно на въздух, изпълващ вакуум. — Наричай ме Уиски — настоя той. — Какво ви е заза-занятието? Колко печ-печелите? Колко време отсотс-отсъст-вахте? Познавате ли някои жени в града или искате попо-помощ? — Чамча затвори очи и съсредоточи мислите си върху своя баща. Най-тъжното нещо, осъзна той, е, че не можеше да си спомни и един-единствен щастлив ден с Ченгиз в целия си живот като мъж. А най-радващото нещо беше откритието, че дори непростимото престъпление да бъдеш баща на някого в крайна сметка можеше да бъде простено накрая. Дръж се, мълчаливо се молеше той, идвам толкова бързо, колкото мога. — В тези силно материални времена — обясни Сисодия — кой друг, ако не богинята на богбог-богатството? В Бомбай младите бизнесмени правят целонощни пуя-купони. Статуята на Лакшми стои начело с пропротегнати ръце и крушки, спускащи се по пръспръстите й. На екрана в кабината една стюардеса показваше различните процедури по сигурността. В ъгъла на екрана една монтирана вътре мъжка фигура превеждаше думите й на езика на знаците. Това е напредък, призна Чамча. Филм вместо човешки същества, малко нарастване на изискаността (знаците) и голямо нарастване на разходите. Високите технологии в услуга, привидно, на сигурността; докато всъщност пътуването по въздуха с всеки ден ставаше по-опасно, самолетният парк по света остаряваше и никой не можеше да си позволи да го обнови. Парчета падаха от самолети всеки ден или така изглеждаше и сблъскванията и разминаванията на косъм също нарастваха. Така филмът беше един вид лъжа, защото със съществуването си казваше: Вижте докъде сме готови да стигнем заради вашата сигурност. Ние дори ще направим филм за нея. Стил вместо същина, образ вместо действителност… — Планирам филм за нея с голям бюбюджет: — каза Сисодия. — Това под ннннай-голяма тайна. Може би един хит на Шри Деви, нанадявам се. Сега, когато завръщането на Джебраил се проваля, тя е върховната номер едно.
321
Сикхски сепаратисти, много от които са били набъркани в тероризъм, вкл. убийството на Индира Ганди.