Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
След това си отиде вкъщи.
Молци бяха изяли пункахите на Перистан и библиотеката беше погълната от милиони гладни червеи. Когато отвори крановете, змии се процедиха вместо вода и пълзящи растения се бяха чифтосали около леглото с четирите резбовани колони, в което някога бяха спали вицекрале. Сякаш времето се беше ускорило в негово отсъствие и някак си векове бяха изминали вместо месеци, така че, когато докосна огромния персийски килим, навит в балната зала, той се натроши под ръката му, и ваните бяха пълни с жаби с алени очи. През нощта чакали виеха с вятъра. Голямото дърво беше мъртво или близо до смъртта и нивите бяха безплодни като пустинята; градините на Перистан, в които преди много време видя едно красиво младо момиче, отдавна бяха пожълтели в грозота. Лешоядите бяха единствените птици в небето.
Той издърпа един люлеещ се стол на верандата, седна и се залюля нежно до заспиване.
Веднъж, само веднъж той посети дървото. Селото се беше раздробило на прах; селяни без земя и плячкаджии се бяха опитали да заграбят изоставената земя, но сушата ги беше прогонила. Тук не беше паднал дъжд. Мирза Саид се върна в Перистан и заключи с катинар ръждясалите порти. Той не беше заинтересуван от съдбата на останалите оцелели; отиде при телефона и го откъсна от стената.
След неброени дни на него му хрумна, че умира от глад, защото можеше да помирише как тялото му смърди на лакочистител, но тъй като не се чувстваше нито гладен, нито жаден, реши, че няма смисъл да си създава грижи с намирането на храна. За какво? Много по-добре е да се люлее в стола си и да не мисли, не мисли, не мисли.
В последната нощ на живота си той чу шум, като че гигант смазва гора под краката си и помириса зловоние като от пръдня на великан и осъзна, че дървото гори. Измъкна се от стола си и се заклатушка замаяно надолу към градината, за да гледа огъня, чиито пламъци поглъщаха истории, спомени, родословия, пречиствайки земята и идвайки към него, за да го освободят; защото ветровете духаха огъня към земята на господарската къща, така че достатъчно скоро, достатъчно скоро щеше да дойде нейният ред. Той видя дървото да избухва в хиляди парчета и стволът да се пръска подобно на сърце; след това се обърна и се запъти към мястото в градината, където Айша за пръв път хвана очите му; и сега почувства да го обзема една бавност, голяма тежест и той легна в светлата прах. Преди очите му да се затворят, той почувства нещо леко да докосва устните му и видя малък грозд пеперуди да се бори да влезе в устата му. След това морето се изля върху му и той беше във водата до Айша, която беше излязла чудотворно от тялото на жена му…
— Отвори! — крещеше тя. — Отвори се широко! — Пипала от светлина излизаха от пъпа й и той ги удряше, удряше, използвайки страничната част на ръката си. — Отвори — пищеше тя. — След като си отишъл толкова далече, сега направи останалото. — Как можеше да чува гласа й? — Те бяха под вода, изгубени в рева на морето, но той можеше да я чува ясно, те всички можеха да я чуват, този глас като камбана. „Отвори“, каза тя. Той затвори.
Той беше крепост със звънтящи порти. — Давеше се. — Тя също се давеше. Той видя водата да изпълва устата й, чу я да започва да клокочи в дробовете й. Тогава нещо в него отказа това, направи различен избор и в мига, когато сърцето му се пръсна, той се отвори.
Тялото му се разцепи от адамовата ябълка до чатала, така че тя можеше да бръкне дълбоко в него и сега тя беше отворена, те всички бяха и в момента на тяхното отваряне водите се разделиха и те закрачиха към Мека напряко по дъното на Арабско море.
IX. ЕДНА ВЪЛШЕБНА ЛАМПА
— 1 —
Осемнадесет месеца след сърдечния си пристъп Саладин Чамча отново излезе в ефир в отговор на телеграфираната новина, че баща му е в последния стадий на множествена мейлома, органически рак на костния мозък, който беше „сто процента смъртоносен“, както не сантиментално се изрази лекарката на Чамча, щом й позвъни, за да провери. Между бащата и сина отдавна нямаше истинска връзка, откакто Ченгиз Чамчауала изпрати на Саладин резултата от отсеченото му орехово дърво преди цяла вечност. Саладин изпрати кратка бележка, с която съобщаваше, че е оцелял в злополуката с „Бостан“ и му беше изпратено едно още по-стегнато послание в замяна: „Пол. тв. съобщение. Имах вече тази информация.“ Обаче когато телеграмата с лошата новина пристигна — подписалата беше непознатата втора жена Насрийн II и тонът беше твърде нелустросан: БАЩА ТИ БЪРЗО СИ ОТИВА + АКО ЖЕЛАЕШ ДА ВИДИШ ТАТКО, ПО-ДОБРЕ ПОБЪРЗАЙ + Н. ЧАМЧАУАЛА (МИСИС) — той откри за своя изненада, че след един цял живот объркани отношения с баща си, след дълги години на разлютени телеграми и „безвъзвратни раздели“ той отново беше способен на необъркана реакция. Просто непреодолимо задължително трябваше да стигне в Бомбай, преди Ченгиз да го напусне завинаги.