Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Сара се намръщи.
— От вашите уста звучи сякаш сме на изчезване.
— Може и така да е. — Матю бутна изследванията към средата на масата при бележките и страницата от Ашмол. — Вещиците все по-рядко раждат и способностите им намаляват. На вампирите им става все по-трудно да преведат някое топлокръвно същество по пътя на прераждането. А демоните са по-нестабилни отвсякога.
— Все още не разбирам защо трябва да бъде позволено на вампирите и вещиците да имат общи деца — обади се Ем. — И ако ще има промяна, защо тя трябва да започва от Даяна и Матю?
— На Мириам това й хрумна, докато ги гледаше в библиотеката — обясни Маркъс.
— И преди сме виждали как вампирите защитават партньора си или бранят жертвата си. Но в някакъв момент други инстинкти — за ловуване, за хранене — надвиват желанието им да закрилят. Но закрилническите инстинкти на Матю спрямо Даяна стават все по-силни — изтъкна Мириам. — След това той започна вампирския брачен танц на чифтосването, за да отклони вниманието от нея.
— Това се прави, за да се защитят бъдещите деца — каза Маркъс на баща си. — Нищо друго не може да накара хищника да положи тези усилия.
— Емили има право. Вампирите и вещиците са прекалено различни. С Даяна не можем да имаме деца — прекъсна го рязко Матю и го погледна в очите.
— Не сме сигурни в това. Не и напълно. Погледни жабата. — Маркъс подпря лакти на масата и изпука силно пръстите си.
— Жабата ли? — Сара взе рисунката на алхимическата сватба и пръстите й смачкаха ръба. — Чакай малко. Даяна кое е — лъвицата, драконът или жабата? Или е кралицата?
— Тя е кралицата. Може би също и еднорогът. — Маркъс внимателно измъкна от ръцете на леля ми листа и се върна на земноводните. — В определени ситуации женската жаба чесновница може да се чифтоса с друг, макар и близък вид жаба. Потомството има някои положителни качества, като например, че се развива по-бързо. Това им помага да оцеляват.
— Вампирите и вещиците не са жаби чесновници, Маркъс — заяви хладно Матю. — И не всички промени са положителни.
— Защо си толкова невъзприемчив? — упрекна го нервно Мириам. — Кръстосването между видовете е нормална еволюционна стъпка.
— Генетичното рекомбиниране — каквото би се случило, ако вампир и вещица имат деца — води до ускорено еволюционно развитие. Всички видове преминават през такъв скок. Разказваме ти твоите открития, Матю — каза извинително Маркъс.
— И двамата забравяте за моралната страна на генетичното рекомбиниране. И ако си мислите, че ще експериментираме тези хипотези с Даяна, дълбоко грешите. — Гласът на Матю беше заплашително тих.
— Тъй като тя е химера, а също така и с кръвна група AB отрицателна, много по-малко е вероятно да отхвърли плод, който е полувампир. Тя приема кръвопреливане от всички и вече е резорбирала чужда ДНК. Може би стремежът към оцеляване я е довел при теб, също както става при жабата чесновница.
— Прекалено много предположения, Маркъс.
— Даяна е различна, Матю. Тя не е като другите вещици. — Маркъс премести погледа си от Матю към мен. — Не си видял изследванията на митохондриалната й ДНК.
Матю разлисти страниците. Дишането му стана свистящо.
Листът бе покрит с ярки цветни кръгове. Мириам бе написала най-отгоре: „Непознат клан“, а до него бе прибавила символ, който приличаше на обърнато „Е“ с дълга опашка. Матю набързо прегледа съдържанието, после отгърна на другата страница.
— Знаех, че ще подложиш резултатите на съмнение, затова донесох и други за сравнение — каза тихо Мириам.
— Какво е клан? — Наблюдавах внимателно Матю за някакъв знак, който да ми подскаже чувствата му.
— Генетично родословно дърво. Чрез изследване на митохондриалната ДНК можем да стигнем до една от четирите жени, от които са произлезли всички вещици, изследвани от нас.
— С изключение на теб — обърна се към мен Матю. — Ти и Сара не сте потомки на нито една от тях.
— Какво означава това? — Докоснах обърнатото „Е“.
— Това е древен глиф, който означава heh, пет на иврит — обясни ми Матю, след като се обърна към Мириам. — Колко стар е този клан?
Вампирката обмисли внимателно думите си.
— Кланът Хех е стар, независимо на коя теория за установяване на възрастта си привърженик.