Аленото цвете и бялото

„Това си ти, нали? Ти си Софи?“ казва си Шугър, но детето вече го няма.

Веднага щом преценява, че не рискува да бъде разпозната, Шугър излиза от своя ред, и тръгва подир енориашите в обления от слънчеви лъчи църковен двор. Вижда как отвеждат припряно — трескаво дори — малкото момиченце към екипажа на Ракъмови. Чийзмън, който се мотае край една мраморна колона, прегърната страстно от два каменни ангела с човешки ръст, хвърля цигарата си и я стъпква с крак.

След като единият представител на семейство Ракъм е бил отведен, Шугър решава да проследи единствения друг представител на фамилията в църквата — Хенри, брата на Уилям, но установява, че не е единствената жена, която си е поставила такава цел. Бледа, видимо болнава жена, която Шугър видя да заема мястото си преди началото на службата, подпомогната от една прислужничка, сега излиза с помощта на същата прислужничка от църквата. Подпряла се на бастуна си, жената махва с ръка на Хенри и го повиква по име, явно решена да го настигне.

Този призив има наелектризиращо въздействие върху брата на Уилям. Той застава мирно, нахлупва шапка, за да скрие немитата си коса, сваля я и я поставя отново на главата си, но този път по-внимателно, оправя възела на вратовръзката си. Дори през плътната муселинена воалетка Шугър забелязва чудотворната промяна, която се е осъществила на лицето му — гневът и горчивото разочарование са заменени от маска на спокойствие, която той поддържа с достойни за съжаление усилия.

Болната, все така подкрепяна от прислужницата, не върви с характерната стъпка на куците (те вървят така, сякаш са привикнали да се движат на три крака), а се обляга на бастуна с все сила, като че ли той е парапет на върха на шеметно висока скала. Тя е слаба и бледа като клонка с обелена кора, а и лявата й ръка, която е отпуснала върху ръката на прислужницата си, прилича на клонче; дясната, стиснала здраво дръжката на бастуна, наподобява по-скоро възлест корен. В тази непоносима горещина, от която лицата на всички наоколо розовеят (а на някои по-натруфено облечени дами са направо яркочервени), нейното лице е бяло — само две алени петна, избили на бузите й, пламват и избледняват от усилието, с което тя прави всяка стъпка.