Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Защо закъсняхте? — ядосано попита молла Техрани, появил се на стълбичката на самолета, следван от двама въоръжени телохранители. Макайвър и Гавалан веднага забелязаха новите очила на носа му; зад въстаника с насочен автомат, който пазеше на входа, зърнаха за миг и лицето на Джони Хог. — Самолетът трябва да излети веднага! Защо закъсняхте?
— Много се извиняваме, ваше превъзходителство — кротко отговори Макайвър. — Но бяхме задържани от движението, такава е била волята на Аллаха. — От капитан Лейн научих, че вашата задача, поставена от аятолаха — Бог да го поживи — е била изпълнена задоволително…
— Нямах време да приключа с всичко, такава е била Божията воля… Утре… е… Утре ще се наложи пак да отида… Ще можете ли да уредите нещата, моля? За девет часа сутринта.
— С удоволствие, ваше превъзходителство. Ето ви списъка на пътниците. — Макайвър пристъпи напред и му подаде бланката. В нея бяха вписани имената на Гавалан, Джени и Армстронг, за последния пишеше, че отива в отпуск.
Техрани намести новите си очила с очевидно удоволствие и се взря в документа.
— А къде е този Армстронг?
— О, мислех, че вече е на борда…
— На борда е само екипажът! — ядосано отвърна Техрани, но всъщност беше доволен. Тези очила бяха направо дар Божи, а пилотът му обеща резервен чифт следващата седмица, плюс едни специално за четене. Такава е волята на Аллаха, той е вселил в главата на пилота това толкова примамливо предложение! Да пребъде Неговото име! — Самолетът трябва веднага да излети! — повтори той, все така строг и външно недостъпен.
— Армстронг е изключително точен човек, ваше превъзходителство — замислено каза Гавалан. Нито той, нито Макайвър имаха някаква вест от англичанина. Снощи не се появи въпреки обещанието си. Сутринта Толбът само сви рамене и каза, че Армстронг имал работа, но да не се безпокоят — щял да бъде на летището навреме. — Може би ни чака в офиса — добави Гавалан.
— Там няма външни хора! — сопна се моллата. — Самолетът трябва да излети незабавно, няма да чакам никого!
— Много добре — кимна Гавалан. — Такава е волята Божия. Между другото, ще ни трябва разрешение за кацане на 125 в събота, освен това за чартър на един 206 за утре до Табриз.
— Полет 125 може… може да се върне, но никакви чартъри!
— Но, ваше превъзходителство…
— Не! — твърдо повтори моллата, съзнаващ, че въоръжените въстаници наоколо следят разговора с неприкрит интерес. После нареди на камионите, блокиращи пистата, да се изтеглят, погледна слязлата от колата Джени и одобрително кимна с глава. Гавалан и Макайвър с изненада видяха, че тя беше прибрала косата си под плътен шал, а палтото й беше толкова дълго, че спокойно можеше да мине за мюсюлманска галабия. — Моля, качете се на борда! — галантно се поклони моллата.
— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се в отговор тя, после пристъпи към малката реч, която цяла сутрин беше готвила с помощта на речника. — С ваше разрешение искам да остана. Съпругът ми не е съвсем наред с главата и не може да взема, надявам се, временно, правилни решения. Човек е вашата интелигентност несъмнено ще разбере състоянието, в което се намирам — една съпруга не трябва да се противопоставя на волята на мъжа си, но в Светата книга пише, че дори самият Пророк е имал нужда от грижи!
— Това е истина — кимна моллата и хвърли замислен поглед към Макайвър, който объркано го гледаше, без да разбира нито дума. — Останете щом желаете…
— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се още веднъж Джени. — Благословена да е вашата мъдрост! — После, с мъка прикривайки тържеството си, тя се извърна към Макайвър: — Дънкан, молла Техрани казва да остана тук! — Без да чака недоумението от очите на съпруга й да изчезне, тя добави: — Ще те чакам в колата!
Но той стигна вратичката преди нея.
— Или се качващ на борда на това проклето хвърчило, или ще те кача насила! — изрева извън себе си Макайвър.
— Не ставай глупав, Дънкан — ледено го изгледа тя. — И не викай, защото това вреди на кръвното ти! — Забеляза, че Гавалан се приближава към тях, и изгуби част от самоувереността си. Наоколо имаше само мръсен сняг, оловно небе и дрипави хлапаци, които с интерес ги наблюдаваха. — Знаеш колко много обичам този град — весело добави тя. — Как бих могла да го напусна?