Шогун

— Уакаримасу, Анджин-сан — прозвуча гласът и слабо, притеснено.

— Марико-сан, кажете на Оми-сан, че сега вече ще тръгна с него. Съжалявам за недоразумението. Да, много съжалявам за станалото недоразумение.

Блакторн отстъпи назад и чак тогава се обърна. Фуджико пое пищовите, а по челото й блеснаха капчици пот. После той се обърна към Оми и се помоли на бога да е постъпил правилно.

— Тръгваме ли?

Оми каза нещо на Фуджико и протегна ръка. Тя заклати глава. Чу се кратка заповед и двама самураи тръгнаха към нея. В същия миг тя пъхна единия пищов в широкия пояс на кимоното си, а другия хвана с две ръце и го насочи към Оми. Спусъкът леко се дръпна назад и освободи ударника.

— Угоку на! Додзо! — изрече тя.

Самураите се подчиниха и не направиха нито крачка повече.

Оми заговори бързо и сърдито, тя го изслуша и след това му отговори с учтив и тих глас, но пищовът не трепна.

— Ийе, гомен насай, Оми-сан. Не, много съжалявам, Оми-сан.

Блакторн изчака да види какао ще стане.

Единият самурай леко помръдна. Спусъкът застрашително се отпусна, подчинен на пръста й, а ръката й не трепна.

— Угоку на! — чу се отново заповедта й.

Никой от присъствуващите не се усъмни, че тя ще натисне спусъка докрай. Оми изрече нещо кратко, адресирано към нея и хората му. Те отстъпиха назад. Тя сведе дулото, но пищовът бе все така готов за стрелба.

— Какво каза той — попита Блакторн.

— Че ще докладва за случая на Ябу сан.

— Добре. Кажете му, че и аз ще сторя същото. — Той се обърна към Фуджико: — Дома, Фуджико-сан. — След това изръмжа заповедно към Марико, както бе чувал Торанага и Ябу да разговарят с жени. — Хайде, Марико-сан! Икамашо! — И се запъти към портата.

— Анджин-сан! — повика го Фуджико.

— Хай? — спря се той.

Фуджико му се поклони и каза нещо на Марико, която разтвори очи от учудване и й отговори, после поговори с Оми, който също кимна в знак на съгласие — беше вбесен, ала се владееше добре.

— Какво става?

— Моля ви, Анджин-сан, имайте търпение. Фуджико извика нещо и от вътрешността на къщата й отговориха. Миг след това на верандата излезе една прислужница с два меча в ръце. Самурайски мечове.

Фуджико ги пое и ги предложи на Блакторн с най-почтителен поклон.

— Вашата наложница казва, че един хатамото трябва винаги да носи двата си самурайски меча. Нещо повече — това е негов дълг. Смята, че ще е неправилно да се явите при Ябу-сан без мечове. Би било крайно неучтиво. Пита дали имате нещо против да използувате тези, колкото и да са недостойни за вас, докато купите ваши собствени.

Блакторн я изгледа с недоумение, после прехвърли поглед върху Фуджико и пак погледна Марико.

— Значи ли това, че съм самурай? Че Торанага-сама ме е направил самурай?

— Не знам, Анджин-сан. Но досега не е имало хатамото, който да не е бил самурай. Никога. — Марико се обърна и попита нещо Оми. Той нетърпеливо заклати глава и неохотно отговори нещо. — Оми-сан също не знае. Но хатамото имат специална привилегия да носят мечовете си през цялото време, дори в присъствието на Торанага-сама. Това е тяхно задължение, защото се ползуват с пълно доверие като телохранители. Освен това само един хатамото има право на незабавна аудиенция с господаря.