Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Нали сте християнин. Значи вярвате в младенеца Христос, в бога и в рая. Смъртта не бива да ви плаши. Колкото до думата „безпричинно“ — само вие можете да прецените дали си заслужава, или не. Може за вас причината да е достатъчно уважителна, за да умрете.
— Аз съм в ръцете ви и вие много добре го знаете. Както впрочем и аз.
Марико се пресегна и го докосна леко, със съчувствие.
— Забравете за селото, Анджин-сан. Хиляди неща могат да се случат преди изтичането на тези шест месеца. Голяма вълна или земетресение могат да го пометат или вие да получите кораба си и да отплавате, или Ябу-сан да умре, или всички ние — кой знае? Оставете божиите работи бог да ги решава. Всичко е карма. Днес сте тук и по никакъв начин не можете да промените това. Днес сте жив, почитан и ощастливен с богатство. Погледнете този залез — не е ли красив? Той съществува. А утрешният ден не съществува. Има само сега. Моля ви, погледнете. Толкова е красив и никога няма да се повтори, никога — този залез е единствен, за всички времена. Отдайте му се, слейте се с природата и не мислете за карма — вашата, моята или на селото.
Той се почувствува омаян от ведрото й спокойствие, успокоен от думите й. Погледна на запад. Широки алено-червени ивици раздириха небето.
Блакторн наблюдава слънцето, докато съвсем се изгуби.
— Бих предпочел вие да ми станете наложница.
— Аз принадлежа на Бунтаро-сан и докато е жив, не мога да мисля или да говоря за неща, които бих могла да мисля или говоря.
Карма, помисли си Блакторн.
Приемам ли аз карма? Моята? Или нейната? Или може би тяхната?
А нощта е прекрасна.
Тя също, но принадлежи на друг.
Да, прекрасна е. И колко е мъдра: оставете божиите работи на бога, карма — на карма. Пристигна тук неканен и това е самата истина. Но си тук. И си в тяхната власт.
Какъв е обаче отговорът на всичко това?
Отговорът ще дойде сам.
Чуха се стъпки. Няколко факли се приближаваха към къщата, нагоре по хълма. Двадесет самураи, начело с Оми.
— Много съжалявам, Анджин-сан, но Оми-сан ви заповядва да му предадете пищовите си.
— Кажете му да върви по дяволите.
— Не мога, Анджин-сан. Не смея.
Блакторн държеше ръката си свободно върху дръжката на пищова, но не изпускаше Оми от погледа си. Нарочно не стана от стъпалата на верандата. Десетина самураи бяха влезли с Оми в градината и стояха зад него, а останалите чакаха до носилката. В момента, в който Оми нахълта неканен в двора, Фуджико се появи отвътре и застана пребледняла на верандата зад гърба на Блакторн.
— Торанага-сама никога не е имал нищо против пищовите ми и от няколко дни се движа въоръжен в негова компания, както и в тази на Ябу-сан.
Марико нервно обясни:
— Така е, Анджин-сан, но ви моля да разберете, че думите на Оми-сан са истина. Според нашите обичаи не може да се влиза с оръжие при никой даймио. Няма от какво да се стра… Няма защо да се безпокоите, Ябу-сан е ваш приятел. Вие сте негов гост.
— Предайте на Оми-сан, че няма да му дам пищовите си.
Тя не преведе думите му и той не издържа, рязко заклати глава и отсече:
— Ийе, Оми-сан, уакаримасу ка? Ийе!
Лицето на Оми се изпъна и той изрева някаква заповед. Двама от самураите направиха крачка напред, но Блакторн рязко измъкна пищовите. Самураите се заковаха на място. И двете дула сочеха право в главата на Оми.
— Ийе — повтори Блакторн, после каза на Марико. — Да им нареди веднага да отстъпят назад, иначе стрелям!
Тя побърза този път да преведе думите му, но никой не се помръдна. Блакторн бавно се изправи на крака, без да изпуска нито за секунда Оми от прицел. Японецът обаче дори не трепна и не откъсваше поглед от гъвкавите му като на котка движения.
— Моля ви, Анджин-сан, това, което вършите, е много опасно. Трябва да се явите при Ябу-сан, а не можете да влезете при него въоръжен. Вие сте хатамото и сте под специална закрила, освен това сте гост на Ябу-сан.
— Кажете на Оми-сан, че ако той или някой от неговите хора се приближат на повече от десет крачки, ще стрелям право в главите им.
— Оми-сан ви казва най-учтиво: „За последен път ви заповядвам да ми предадете пищовите. Веднага!“
— Ийе!
— Защо не ги оставите тук, Анджин-сан? Няма от какво да се боите. Никой не ще ги докосне…
— За глупак ли ме имате?
— Тогава ги дайте на Фуджико-сан.
— Тя какво може да направи? Той ще й ги отнеме — всеки може да й ги отнеме. И тогава оставам беззащитен.
Гласът на Марико стана остър:
— Защо не слушате какво ви говоря! Фуджико-сан е ваша наложница! Ако й заповядате, ще защищава пищовите е цената на живота си. Това е неин дълг. За последен път ви казвам, че Тода-но-Усаги Фуджико е самурай!