Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е един от главните герои в едноименната трилър-трилогия. „Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата след „Мъжете, които мразеха жените“ (ИК „Колибри“, 2009). Третата книга е „Взривената въздушна кула“ (ИК „Колибри“, 2010).
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.

Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.

Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
1 ... 230 231 232 233 234 235 236 237 238 ... 245
Перейти на страницу:

Като цяло посещението ѝ у Даг и Мия бе пълна загуба на време. Не можеха да я отведат до Залаченко. Даг Свенсон бе открил името му и бе започнал да рови, но не бе успял да го идентифицира.

По време на посещението си Лисбет допусна ужасяваща грешка. Знаеше, че вероятно има връзка между Бюрман и Залаченко. И започна да задава въпроси за Бюрман в опит да провери дали Даг Свенсон е попадал на името му. Не беше, но определено имаше нюх. Веднага се хвана за името Бюрман и на свой ред я засипа с въпроси.

Лисбет не му даде почти нищо, за което да се хване, но Даг въпреки това разбра, че тя е замесена в драмата. А освен това и че самият той притежава желана от нея информация. Разбраха се да се видят отново и да обсъдят нещата през почивните дни. След това Лисбет Саландер се прибра и си легна. Когато се събуди, чу новината, че двама души са застреляни в апартамент в Еншеде.

Лисбет бе дала на Даг Свенсон една-единствена добра следа – името Нилс Бюрман. Веднага след като бе напуснала апартамента им, Свенсон вероятно бе вдигнал телефонната слушалка и се бе обадил на Бюрман.

Лисбет беше връзката. Ако не бе посетила Даг Свенсон, двамата с Мия все още щяха да са живи.

Залаченко се разсмя.

– Не можеш да си представиш колко се изумихме, когато полицията започна да те издирва за убийствата.

Лисбет прехапа устни. Залаченко я изгледа.

– Как ме откри? – попита той.

Тя вдигна рамене.

– Лисбет… Роналд ще се върне след малко. Мога да го помоля да счупи всяка кост от тялото ти, докато ми отговориш. Спести ни усилията.

– Благодарение на пощенската кутия. Проследих колата на Ниедерман до фирмата за отдаване на автомобили под наем и изчаках, докато онзи смешен смотаняк дойде да прибере пощата.

– Ясно. Значи било толкова просто. Благодаря. Ще го имам предвид занапред.

Лисбет се замисли за миг. Цевта на пистолета все още бе насочена към гърдите ѝ.

– Наистина ли мислиш, че цялата тази работа просто ще отшуми от само себе си? – попита Лисбет. – Направи твърде много грешки, полицията ще те открие.

– Знам – отвърна баща ѝ. – Бьорк ми се обади вчера и ми каза, че някакъв журналист от „Милениум“ е надушил историята и че е въпрос на време да бъдем разкрити. Може да се наложи да се погрижим за него.

– Доста дълъг списък ще се получи – рече Лисбет. – Микаел Блумквист и главният редактор Ерика Бергер, както и редакционният секретар и още няколко служители на „Милениум“. След това ще ти се наложи да се захванеш и с Драган Армански и няколко от подчинените му от „Милтън Секюрити“. Трябва да добавим и инспектор Бублански и няколко от полицаите, работещи по разследването. Колко хора ще убиеш, за да потулиш всичко? Ще стигнат до теб.

Залаченко отново се изсмя.

– И какво? Не съм застрелял никого. Нито една улика не сочи към мен. Могат да заповядат. Повярвай ми… колкото и да обискират тази къща, няма да открият абсолютно нищичко, което да ме свързва с каквато и да било престъпна дейност. Сепо те затвори в лудница, не аз. Малко вероятно е тайната полиция да извади всичките документи на показ.

– Ами Ниедерман – припомни му Лисбет.

– Още утре рано сутринта Роналд ще замине на почивка в чужбина и ще остане там, докато нещата отшумят.

Залаченко погледна триумфално към Лисбет.

– Оставаш си главна заподозряна в убийствата. Най-добре ще е да изчезнеш без много шум.

ИЗМИНАХА ПОЧТИ ПЕТДЕСЕТ МИНУТИ, преди Роналд Ниедерман да се върне. Носеше ботуши.

Лисбет Саландер хвърли поглед към мъжа, който по думите на баща ѝ беше неин брат. Не откриваше никаква визуална прилика със себе си. Даже напротив, той бе пълната ѝ противоположност. Лисбет усещаше, че в Роналд Ниедерман има нещо сбъркано. Структурата на тялото му, детското лице и немутиралия глас вероятно бяха резултат от някаква генетична болест. Изобщо не бе усетил електрошоковия пистолет, а и ръцете му бяха огромни. Нищо у Роналд Ниедерман не беше нормално.

„Явно в семейство Залаченко има доста генетични увреждания“ – помисли си тя горчиво.

– Приключи ли? – попита Залаченко.

Ниедерман кимна. Протегна ръка към своя „Зиг Зауер“.

– Ще дойда с теб – рече Залаченко.

Ниедерман се колебаеше.

– Доста път е дотам.

– Ще дойда. Донеси ми якето.

Ниедерман вдигна рамене и изпълни желанието му. След това взе пистолета, а Залаченко се облече и за малко изчезна в съседната стая. Лисбет наблюдаваше Ниедерман, който завиваше на пистолета саморъчно направен заглушител.

1 ... 230 231 232 233 234 235 236 237 238 ... 245
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)