Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Залаченко разполагаше с достатъчно време, за да се прицели.
Третият куршум попадна на около два сантиметра от върха на лявото ѝ ухо и проникна през черепа ѝ. Около входната рана се образува паяжина от радиални пукнатини. Оловният куршум спря в главния лоб на мозъка ѝ на около четири сантиметра навътре от мозъчната кора.
Това твърде академично описание на практика означаваше, че куршумът е предизвикал сериозна травма. Последният спомен на Лисбет Саландер бе за яростна болка и шок, след което видя бяла светлина.
После всичко потъна в мрак.
Щрак.
Залаченко се опита да стреля още веднъж, но ръцете му трепереха толкова силно, че не можеше да се прицели. „За малко да се измъкне.“ После осъзна, че тя е мъртва, и свали пистолета. Целият трепереше, във вените му пулсираше адреналин. Погледна надолу към оръжието си. Смяташе да го остави вкъщи, но накрая го пъхна в джоба на якето си, за късмет. „Чудовище.“ Те бяха двама възрастни мъже, а Роналд Ниедерман бе въоръжен и с пистолет. „А гадната курва за малко да се измъкне.“
Хвърли един поглед към тялото на дъщеря си. В светлината на фенера му тялото ѝ приличаше на окървавена парцалена кукла. Обезопаси пистолета и го пъхна в джоба на якето си. После отиде до Роналд Ниедерман, който стоеше напълно беззащитен, с насълзени очи и кървящи ръка и нос. Носът му не бе успял да заздравее след боя с Паоло Роберто, а лопатата го бе натрошила още повече.
– Мисля, че отново ми счупиха носа – рече той.
– Идиот – каза Залаченко. – За малко да се измъкне.
Ниедерман продължаваше да търка очите си. Не го болеше, но сълзите му не спираха да текат, а и нищо не виждаше.
– Я се стегни, по дяволите! – Залаченко поклати презрително глава. – Какво щеше да правиш без мен?
Ниедерман мигаше отчаяно с очи. Залаченко закуцука към тялото на дъщеря си и я дръпна за яката на якето. Вдигна я и я завлачи до изкопания гроб. Дупката бе твърде къса, за да се събере тялото ѝ на дължина. Залаченко изправи тялото ѝ, така че краката ѝ докоснаха края на изкопа, и я пусна вътре като чувал с картофи. Падна по очи, а краката ѝ останаха под нея.
– Закопай я, за да можем да се приберем най-накрая – изкомандва Залаченко.
На полуслепия Роналд Ниедерман му отне доста време да зарие дупката. След това разпръсна със замах останалата пръст.
Залаченко пушеше цигара, докато наблюдаваше работата на Ниедерман. Все още трепереше, но нивото на адреналина в кръвта му бе започнало да спада. Внезапно изпита облекчение, че Лисбет вече я няма. Все още си спомняше очите ѝ в мига, в който го замери с кутията с бензин преди толкова години.
В девет вечерта Залаченко се огледа и кимна. Успяха да открият „Зиг Зауер“-а на Ниедерман под едни храсти. След това се върнаха в къщата. Залаченко изпитваше странно задоволство. Дори се погрижи за ръката на Ниедерман. Раната от лопатата бе доста дълбока, така че му се наложи да извади игла и конци, за да я зашие. Умееше да го прави още на петнайсетгодишна възраст, когато го обучаваха във военното училище в Новосибирск. Сега поне от упойка нямаше нужда. За сметка на това обаче можеше да се окаже, че раната е твърде сериозна, и да се наложи Ниедерман да отиде в болница. Обездвижи пръста му и го превърза.
Когато приключи, си отвори бутилка бира, докато Ниедерман току прескачаше до банята да си мие очите.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА Четвъртък, 7 април
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРИСТИГНА на Централната гара в Гьотеборг малко след девет часа. Влакът бе успял да навакса част от закъснението, но въпреки това не можа да спази разписанието. През последния час от пътуването си бе звънял на различни фирми за отдаване на автомобили под наем. Първо се опита да наеме кола от Алингсос с намерението да слезе още там, но това се оказа невъзможно толкова късно през нощта. Накрая се отказа и успя да си осигури един фолксваген чрез администрацията на хотела, в който си запази стая. Можеше да вземе колата от площад Йернторет. За да стигне дотам, реши да не използва услугите на местния объркан градски транспорт, чиято система за закупуване на билети бе толкова непонятна, че човек трябваше да е ракетен инженер, за да разбере как функционира. Затова си взе такси.
Когато най-накрая се качи в колата, се оказа, че в жабката няма карта. Отби се на една бензиностанция, която работеше до късно вечерта, за да си купи всичко необходимо. След известен размисъл си взе и фенер, бутилка минерална вода „Рамльоса“ и кафе в картонена чаша, което сложи в поставката до таблото с инструменти. Бе десет и половина, когато премина край Партил, на север от Гьотеборг. Насочи се към Алингсос.