Аленото цвете и бялото

— Не отричам — казва Уилям, — че у дома Агнес живее сякаш от марули и кайсии. Но когато отидем на гости, изяжда всичко, което й се сервира, като послушно малко момиченце.

Той свива рамене в жест, който подсказва, че според него това пак е детинщина.

— Е — подема Шугър, — този лекар би трябвало да приеме факта, че закръглените жени не са на мода. Агнес не е единствената болезнено слаба жена в Лондон.

С това заключение тя подсказва на Уилям, че може да прекратят обсъждането, но той явно има още какво да каже по темата.

— Наистина, наистина — съгласява се той, — но има още един повод за безпокойство. — Агнес отдавна няма месечно кръвотечение.

Ледени тръпки плъзват по гърба на Шугър. Тя едва се удържа да не трепне. Шокира я съзнанието, че Уилям — или който и да било мъж — познава толкова добре тялото на Агнес.

— Откъде знаеш?

— Така казва доктор Кърлоу.

Настава ново мълчание, което за Шугър е изпълнено с представи как причаква този доктор Кърлоу в някоя тъмна уличка и го промушва с кама. За нея той е само смътна фигура, никога не го е виждала, но кръвта му сигурно ще е също толкова червена, колкото и кръвта на измислените жертви във „Възходът и падението на Шугър“.

— Не си ходила никога на църква… — мърмори той, вече полузаспал. — А пък аз си мислех, че знам всичко за теб.

Тя извръща лице и чувства с ужас как топли сълзи започват да се търкалят по страните й и ги гъделичкат. Поначало пълната неосведоменост на Уилям по отношение на истинската й личност би трябвало да предизвика у нея истеричен смях, но вместо това тя е обзета от тъга и съжаление — съжалява него, съжалява себе си, съжалява и двамата, които седят тук, сгушени на дивана. Божичко! Ако знае какво чудовище милва… Ако знае каква отрова тече вместо кръв в жилите й; каква гнилост е разяла безнадеждно вътрешностите й, как е отровена от ужасните спомени и горчивината на нуждата! Ако можеше да прониже с нож сърцето си, та мръсотията да протече навън, да се излее със съскане в някой процеп на пода, и да се почувства олекнала и пречистена! Какъв невинен глупак е Уилям с червендалестите си бузи; въпреки мъжката си арогантност, похотливостта, страхливостта и кучешкото раболепие, в сравнение с нея той е неосквернен. Привилегированата среда, в която е израсъл, е запазила мекотата на душата му; спокойното детство го е опазило от разяждащия червей на омразата; тя си го представя като малко момче, коленичил край леглото си, да моли Бога да „благослови мама и татко“ под благодушния поглед на бавачката.