Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Що се отнасяше до мадемоазел Вайхброт, тя непрекъснато секнеше коса си с къс и енергичен звук. Но дамите от „Брайтещрасе“ не заплакаха, защото не бяха навикнали да плачат. Лицата им, сега все пак не толкова строги, както всеки друг път, изразяваха кротко удовлетворение от безпристрастната справедливост на смъртта.
После, когато заглъхна сетното „амин“ на пастор Прингсхайм, влязоха четиримата носачи с черни триъгълни шапки и дигнаха ковчега; те влязоха тихо и все пак толкова бързо, че черните им мантии се издуха зад тях. Бяха четирима лакеи, чиито лица всеки познаваше, наемни прислужници, които на всяка гощавка във висшето общество поднасяха тежките паници и в коридорите скрито пиеха Мьолендорпфовото червено вино направо от гарафите. Но те бяха необходими също при всяко първокласно и второкласно погребение и тяхната сръчност в тая работа беше голяма. Знаеха прекрасно, че трябва да преодолеят тактично и бързо тоя миг, в който чужди хора грабват ковчега из средата на опечалените и го отнасят завеки. Те дигнаха с две-три бързи, безшумни и крепки движения товара от поставката, наместиха го на раменете си и докато някой намери време да осъзнае страхотността на тоя миг, покритият с цветя ковчег се понесе решително, но все пак с умерена бързина, и изчезна през колонната зала.
Дамите се запритискаха внимателно напред, за да стиснат ръцете на госпожа Перманедер и на дъщеря й, като с наведени към пода очи не промълвяха нищо повече и нищо по-малко от онова, което трябваше да се мълви в подобен случай; господата пък се затъкмиха да слязат долу при колите.
И после, наредени в дълго черно. шествие, колите поеха бавно в студения, ситен дъжд дългия път по сивите и влажни улици през Крепостната порта и покрай голите дървеса на алеята до гробището, гдето зад един полуоголен храсталак екна траурен марш. Продължиха да вървят пешком по разкаляните пътеки подир ковчега чак дотам, до горичката, гдето се издигаше семейната гробница на Буденброкови с увенчаната от голям каменен кръст плоча, върху която с готически букви бяха издълбани имена. Каменният капак на гроба, украсен с пластично изработения семеен герб, лежеше отстрани до черната яма, обкръжен от влажна зеленина.
Мястото там долу, отредено за новодошлия мъртвец, беше готово. През последните дни под надзора на сенатора бяха поразчистили и отделили настрана костите на стари Буденброкови. Музиката бавно заглъхна и ковчегът увисна на въжетата на носачите над иззиданата глъб; после се спусна с лек тропот надолу и пастор Прингсхайм, сложил топлинки около китките на двете си ръце, заговори отново. Школуваният му глас кънтеше ясен, пъргав и благочестив над отворения гроб и над скръбно наведените или наклонени встрани глави на присъствуващите господа в хладния и тих есенен въздух. Накрая той се наведе над ямата, обърна се към покойницата с цялото й име и я благослови с кръстния знак. Когато замлъкна и всички господа, с черни ръкавици на ръцете, дигнаха цилиндрите си пред лицето, за да се помолят тихо, грейна малко слънце. Вече не валеше и в шума на капките, които се стичаха една по една от дърветата и храстите, от време на време се примесваше късо, тънко и въпросително птиче чуруликане.
После всеки пристъпи да стисне още веднъж ръка на синовете и брата на покойната.
През цялото време на това дефилиране Томас Буденброк стоя между брата си Кристиан и чичо си Юстус; дебелият и тъмен плат на връхната му дреха беше оросен с много ситни, сребристи дъждовни капки. В последно време той беше започнал да пълнее — това беше единственият признак на застаряване в грижливо поддържаната му външност. Бузите му, над които стърчаха остро засуканите мустаци, се закръгляваха, но бяха белезникави, бледи, без кръв и живот. Леко зачервените му очи поглеждаха с морна вежливост в лицето всеки господин, чиято ръка той за миг хващаше в своята.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
След една седмица в частната кантора на сенатор Буденброк, на коженото кресло отстрани до писалището, седеше един нисък старец с гладко обръснато лице и снежнобели коси, спуснати над челото и слепоочията. Наведен напред, той се подпираше с двете ръце върху бялата дръжка на бастуна си, беше положил щръкналата си остра брадичка върху ръцете и със злобно стиснати устни и дръпнати надолу ъгли на устата беше спрял отдолу нагоре такъв отвратителен и пронизително-коварен поглед върху сенатора, че изглеждаше непонятно защо последният не беше предпочел да избегне срещата с такъв човек. Но Томас Буденброк седеше облегнат на стола си и разговаряше без видимо безпокойство с тая ехидна и демонична особа като с най-обикновен гражданин... Шефът на фирмата „Йохан Буденброк“ и посредникът Сигизмунд Гош разменяха мисли върху продажната цена на старата къща на „Менгщрасе“.