Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Така минаха седмици — четири, пет и шест седмици. Падна първият сняг, дойде зимата, печките пращяха и Буденброкови размишляваха тъжно как ли ще прекарат този път коледните празници. Но внезапно се случи нещо, нещо драматично, нещо съвсем неочаквано; в хода на нещата настъпи обрат, който заслужаваше всеобщ интерес и действително го предизвика; настъпи едно събитие... не, то падна като гръм от ясно небе и накара госпожа Перманедер да се стъписа и вцепени насред грижите си за новото жилище.

— Томас — каза тя, — полудявам ли? Или може би Гош бълнува? Това е невъзможно! То е крайно абсурдно, крайно немислимо, крайно.

Тя замълча и се хвана с две ръце за слепоочията. Но сенаторът сви рамене.

— Мило дете, още нищо не е решено. Но тази мисъл, тази възможност изникна и ако поразмислим по:спокойно, ще видим, че в тая работа няма нищо немислимо. Наистина озадачава донякъде. И аз се стъписах, когато Гош ми го обади. Но защо да е немислимо? Какво пречи?...

— Няма да преживея това. — каза тя, седна на един стол и остана неподвижна.

Какво ставаше? Бе се намерил вече купувач за къщата или поне лице, което беше проявило интерес и дори изразило желание да разгледа основно обявения за продан имот, та след това да продължи пазарлъка. И това лице беше господин Херман Хагенщрьом, търговец на едро и консул на кралство Португалия.

Когато първият слух стигна до госпожа Перманедер, тя се вцепени, слиса и оскърби; не повярва и беше неспособна да проумее тая мисъл в цялата й дълбочина. Ала сега, когато въпросът добиваше все повече и повече форма и образ, когато посещението на консул Хагенщрьом на „Менгщрасе“ беше предстоящо... тя се оборави и съживи. Не протестира, а се опълчи. Намери думи, жарки и остри думи, и ги замята като запалени факли и бойни брадви.

— Това няма да стане, Томас! Докато съм жива аз, това няма да стане! Дори когато човек продава кучето си, гледа какъв ще бъде новият му господар. А мамината къща! Нашата къща! Стаята с пейзажите!

— Пак те питам, какво собствено пречи?

— Какво пречи ли? Боже милостиви, какво пречело! Планини трябва да попречат на тоя шишко, Томас! Планини! Но той няма да ги види! Той нехае за такива неща! Няма чувство за тях! Та нима е говедо? От исконни времена Хагенщрьомови са наши съперници... Старият Хинрих шиканираше дядо и татко, а ако Херман още не ти е напакостил сериозно, ако още не ти е сложил крак, то е само за това, че още не му се е удал сгоден случай... Когато бяхме малки, аз му ударих плесница насред улицата, защото имах основание за това, а в замяна неговата миловидна сестра Юлхен ми изподра с нокти лицето. Ще кажеш: детинщини... Добре! Но те ни гледаха подигравателно и радостно всеки път, когато ни се случеше някое нещастие; и обикновено аз им доставях това удоволствие... Божия воля... А доколко консулът ти е навреждал в търговията и с какво безсрамие те е изпреварвал... това, Том, ти самият сигурно знаеш най-добре, аз не мога да те поучавам. И в края на краищата, когато Ерика така сполучливо се омъжи, червеят на завистта не спря да гризе душата им, докато те не успяха да затрият директора и да го тикнат в затвора посредством ръката на брата си, на тоя котарак, на тоя прокурор-сатана... А сега имат нахалството... имат безсрамието...