Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Знаеше, че бях изпратен да го шпионирам, но никак не се тревожеше. Всъщност използуваше ме като средство за общуване с министър-председателя.
— Какво нещо е добротата, Учителю? — Всеки, който се подчини на ритуалите, е добър.
Над главите ни закръжи рояк мушици.
— Не мърдай — нареди ми той. — Ще отлетят.
Седяхме неподвижни. Мушиците не отлетяха. Започнаха да влизат в устата ми. Но Учителят не ги забелязваше.
— Един кавалер или един владетел, а тези две понятия може и да се покриват — Конфуций отново се Усмихна, като откри предните си зъби, — не трябва да върши нищо в противоречие с ритуала. Трябва да се отнася към всички по един и същ любезен начин. Никога не бива да постъпва с друг човек така, както не би желал да постъпват с него.
— Само че, когато владетелят наказва някого със смърт за извършено престъпление, той несъмнено не би искал да му отвърнат със същото.
— Вероятно човекът, който е наказан със смърт, е нарушил ритуала. Извършил е зло в очите на небето.
— Ами онзи, който служи на родината си по време на война?
Сега и двамата се борехме с мушиците. Той използуваше ветрилото си, а аз широкополата си сламена шапка. Най-после мушиците започнаха да се оттеглят на групи, като войскови части.
— Войната изисква друг вид ритуали. Но в мирно време владетелят трябва да бъде нащрек и да не допуска четирите грозни неща.
Пак цифри! От мен се очакваше да попитам какви са тези четири грозни неща. Това и сторих. Междувременно отлетя и последната от наистина грозните мушици.
— Те са следните: първо, да пращаш човек на смърт, преди да си го научил кое е добро. Това се нарича зверство. Второ, да изискваш някаква работа да се изпълни в определен срок, без да си предупредил този, който трябва да я изпълни. Това е потисничество. Трето, да даваш неясни заповеди, а да изискваш съвсем точно изпълнение. Това значи да си мъчител. И накрая, да даваш някому неохотно онова, което му принадлежи по право. Това е да си жалък и дребнав.
Едва ли можеше да се отрече грозотата на тези неща, затова замълчах. Той и не очакваше отговор.
— Какво точно разбираш под ритуал, Учителю? Думата „ритуал“ непрекъснато се използува в Китай и означава много повече от обикновен религиозен обред.
— Древните обреди на Чжоу ни пречистват, а жертвоприношенията към предците свързват земята и небето в пълна хармония, стига владетелят да е добър, а обредите да се изпълняват точно.
— Наблюдавах церемониите в чест на предците в Лоян, но да си призная, видяха ми се много объркани.
Още една риба се хвана на въдицата на Конфуций. Бамбуковата пръчка се изви като дъга. Рибата бе тежка, но рибарят имаше лека ръка.
— Човек, който разбира жертвоприношенията към предците, може да се справи с всичко под слънцето със същата лекота, с която аз… ще уловя… — Конфуций силно дръпна въдицата нагоре и една тлъста платика прелетя над главите ни. И двамата се засмяхме. Винаги приятно да видиш едно прекрасно изпълнение — … тази риба! — Конфуций завърши изречението си в мига, в който рибата падна в люляковия храст. Станах и му я донесох.
— Всички церемонии, посветени на предците, са нещо като ловене на риба — ако дръпнеш много силно, ще скъсаш конеца или ще счупиш пръчката. Дръпнеш ли много леко, ще изпуснеш рибата, а и въдицата.
— Значи, за да си добър, трябва да постъпваш съобразно волята на небето?
— Разбира се — отвърна старецът и прибра последния си рибарски трофей.
— Какво представлява небето? — попитах го аз. Конфуций постави нова стръв. Този път движенията му бяха по-бавни. Не отговори веднага. Първо хвърли въдицата. Забелязах, че дневната луна вече я няма, а слънцето се бе издигнало високо в бялото небе.
— Небето раздава живота и смъртта, добрата и лошата съдба.
Знаеше, че не е отговорил на въпроса ми. Не казах нищо. Той продължи:
— Небето е там, където живее Първият прародител. Когато принасяме жертва на небето, принасяме жертва нему.
Хванах змиорка. Помислих си, че това същество, което се мъчеше да се изплъзне от ръцете ми, въплъщава поведението на Конфуций по въпроса за небето. Учителят говореше неопределено — по простата причина, че сам не вярваше в небето, точно както не вярваше и в така наречения Върховен прародител.
Конфуций беше атеист. Сигурен съм в това. Но вярваше в силата на ритуала и церемонията, създадени от отдавна погребаната династия Чжоу, защото бе привърженик на реда, равновесието и хармонията в човешките дела. И понеже народът вярваше във всевъзможни звездни богове, а управляващата класа — в прекия си произход от поколения божествени прародители, които следят всяка тяхна стъпка от небето, Конфуций се стремеше да използува древните поверия, за да създаде хармонично общество. Въздигаше в култ династията Чжоу, защото — независимо от обаятелните думи, които приписваше на херцог Тан — все пак последният син на небето принадлежеше към Чжоу. Ето защо за създаването на обединено Средно царство бе необходимо да се намери нов син на небето, за предпочитане от същата династия. Но тьй като Конфуций с основание се страхуваше, че може да се появи неподходящ владетел, непрестанно говореше за добродетелите на старата династия. Почти съм убеден, че Конфуций сам бе измислил голяма част от онова, което проповядваше, макар Фан Чъ да се кълнеше, че просто тълкува древните текстове.