Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
— Трябва да му станеш интересен.
Така баронът ми заповяда да шпионирам Конфуций.
— Какви въпроси трябва да засегна, за да… за да му стана интересен?
Така приех поръчението.
— Ти си внук на божествен мъдрец. Това ще му е интересно.
Последва дълъг и отегчителен списък на тъй наречените интересни въпроси, след което баронът пристъпи към същността:
— Въпросът за Гей е особено важен за него, както и за мен. Вярвам, че много скоро ще получим необикновени новини от Гей. Когато това стане, нямам представа как ще реагира той. Все пак е близък на херцог Цян. Често се е срещал и с началника на Пи…
— Този изменник! — извиках аз възмутено.
— Ако трябва да го назовем с истинското му име, да. Знам също, че началникът е предложил на Конфуций поста министър-председател на Лу, ако му помогне да предаде родината си.
За пръв път слушах с истински интерес.
— А Конфуций съгласил ли се е?
— Това ти трябва да разбереш. Несъмнено началникът е изложил силни доводи в полза на „възвръщането“, както би се изразил той, на цялата власт в ръцете на херцога на Лу, който, както знаем, никога не е изгубвал и прашинка от властта, поверена му от небесните предци.
Вярата, че наследственият владетел е всемогъщ, заема централно място в благородническите три хиляди и триста ритуални обреда. Всичко, което диктаторът вършеше, беше от името на херцог Ай.
— Това ли бе причината за войната? „Възвръщането“, както неправилно го наричат те, на херцога?
— Да. Началникът убеди херцог Дзиен, че е дошъл моментът за нападение. Естествено, Гей желае да отслаби мощта ни, дори да ни присъедини към своите владения.
Но тогава, преди около година, Конфуций прекоси Жълтата река и се засели във Вей. Не знам защо. Бих искал да науча. Дали се е скарал с началника, както обикновено постъпва с всички? Или е било хитрост, за да ни накара да повярваме, че няма връзка с враговете ни в Гей и войната, която водихме неотдавна?
За пръв път чувах барона да говори толкова откровено.
— Нима мислиш, че Конфуций е таен агент на начал-ника?
— Не е изключено и да е агент на херцог Дзиен. Но дори да е така, този факт сам по себе си не би ме вълнувал, ако към него не се прибавяше и обстоятелство-то… — Баронът ме погледна право в очите, нещо, което един китайски благородник никога не бива да прави. — … че неговите ученици заемат постове във всички министерства на правителството ни. Най-добрият ми генерал е ревностен конфуцианец. Твоят добър приятел и мой заместник-управител Фан Чъ би дал живота си за своя учител. А аз бих предпочел да не се правят такива жертви. Надявам се, че ме разбираш.
— Да, Господарю барон.
Барон Кан се страхуваше, че в съюз със силите на херцог Дзиен конфуцианците в собственото му правителство могат да го свалят, особено сега, когато нямаше средства да води нова война. Той бе повикал Конфуций в Лу не само за да го държи под око, но и за да го обезвреди в случай, че се наложи пак да воюва. В известен смисъл аз бях най-подходящ за агент на барона. Бях варварин. Не дължах вярност никому освен на него, защото единствено той можеше да ме върне в родината ми. Макар че ми имаше точно толкова доверие, колкото и аз на него, и двамата нямахме голям избор в тази работа. Приех поръчението добросъвестно. Щях да се помъча да предизвикам интерес у Конфуций, макар че това не бе особено лесно — светът извън четирите морета не интересува китайците. За щастие Конфуций се оказа единственото изключение. Светът на варварите от четирите посоки, тоест хората, които живеят на север, юг, изток и запад от Средното царство, неудържимо го привличаше. Когато се чувствуваше угнетен, казваше: „Мисля, че просто ще се кача на един сал и ще отплавам.“ Това е китайски израз, който означава „ще се заселя в някоя дива, необитавана част на света“.
— Как бих могъл да остана насаме с него? — попитах барон Кан.