Сътворението

Пристъпвах на пръсти, като свивах рамене и клатех глава с престорено смирение и учудване — такъв е обичаят, когато човек се явява пред висш сановник. Баронът ми даде знак да седна на ниското столче до него.

— Почетни гостенино, надявам се, че дните ти в този недостоен град не са много безрадостни.

Китайците са способни да говорят такива неща с часове. За щастие барон Кан никога не отделяше повече от минута за общоприетите излияния; обикновено не си губеше времето в празни приказки. Напомняше ми Дарий — там предвид пресметливостта на Дарий. Не Дарий Великия цар.

— Бил си при Конфуций четири пъти. Кимнах. Никак не се учудих, че са ме следили.

— Херцог Ай го прие няколко пъти, което е много уместно.

— Но ти не си го приемал, Господарю барон. Поставих въпроса си в изявително наклонение — полезно персийско изкуство, непознато дотогава в Средното царство.

— Войната. — Баронът посочи чиновниците около дългата маса. Това означаваше, че още не е говорил насаме с Конфуций.

— Според мен той мисли, че си го повикал, за да го използуваш.

— И според мен е така.

Баронът изглеждаше много сериозен — сигурен признак, че се забавлява. За тригодишния си престой в Лу се усъвършенствувах дотам, че можех да разгадавам израза на лицето му с голяма лекота. Към края вече рядко си говорехме. Нямаше нужда. Разбирахме се чудесно Още в самото начало ми показаха, че ще трябва наистина много усилено да работя, за да извоювам свободата си и да се измъкна от прелестната клетка, в която бях затворен.

Докладвах му. Повторих всички думи на Конфуций, които представляваха някакъв интерес, както и почти всичко, казано от Фан Чъ за Учителя. Когато свърших, баронът заяви:

— Трябва да му станеш интересен.

— Не знам дали това е възможно.

Позволих си да се усмихна, което е забранено. В присъствието на висшестоящ придворният трябва винаги да изглежда смирен и уплашен, а това не е особено трудно, тъй като няма китайски двор, в който да не цари несигурност.

Най-съществената черта на династията Чжоу бе стремежът й да смекчава разрушителната човешка природа чрез сложни ритуали, обреди, правила за поведение, музика. Всеки царедворец трябва да знае и да прилага всичките триста предписания на основния ритуал. Килимчето, върху което седи, трябва да е изпънато. Завивките, трябва да са точно един път и половина по-дълги от ръста на спящия. Истинските имена на мъртвите не трябва да се споменават и така нататък. В допълнение към тези триста основни предписания истинският кавалер трябва да знае и да прилага три хиляди второстепенни обреда. Времето, прекарано с педантичен китайски благородник, е много смущаващо изживяване за чужденеца. Спътникът ти непрестанно прави тайнствени знаци с ръце, ту гледа нагоре към небето, ту свежда поглед към земята, да не говорим, че върти очи и шепне молитви и се втурва да ти помага, когато не се нуждаеш от никаква помощ, а те оставя на произвола на съдбата, когато малко помощ няма да ти бъде излишна. Дори мълчанията на барон Кан загадъчните му фрази и това кои точно лицеви мускули използуваше или не използуваше в момента, бяха част от правилата за поведение на благородника, малко опростени за улеснение на чужденеца. Но помежду си властниците — навсякъде по света — обикновено пренебрегват голяма част от формалностите, които спазват на публично място. Насаме Дарий обичаше да плюе. И се смееше като войник.