Сътворението

— Ти си известен като такъв мъдрец, Учителю. Ако не и като нещо повече. — Говорех му, както се говори на владетел.

Но за разлика от повечето видни личности Конфуций не възприемаше себе си безрезервно.

— Онова, за което ме смятат, и онова, което съм, са две различни неща. Подобно на рибата, която е едно нещо във водата и друго нещо в чинията. Учител съм, защото никой не иска да ми възложи делата на държавата. Аз съм като кратуната — окачват ме на стената за украшение, но не ме използуват.

В думите му не долових горчивина. Измъкна рибата на суша. Беше костур, доста голям. Ловко го откачи от куката, пусна го в кошничката, приготви нова стръв и отново хвърли въдицата. Всичко това му отне точно толкова време, колкото е нужно на един обикновен човек, за да отговори на въпрос, чийто отговор знае.

Изразих пред Конфуций възхищението си от вещината му като рибар, а той се засмя и рече:

— Не заемам висок пост. Затова пък притежавам много умения.

— Говори се, че херцогът на Гей ти е предложил висок пост.

— Да, но старият херцог. И то преди много години. Неотдавна говорих със сина му. Херцог Дзиен е сериозен човек. Но аз нямам влияние в Гей.

— Това е ясно, Учителю. — Започнах да изпълнявам поръчението на барон Кан. В същото време и рибата започна да кълве.

— Защо да е толкова ясно, почетни гостенино? Конфуций беше един от малцината мъдреци, които задават въпроси, защото наистина искат да научат онова, което не знаят. Мъдреците на този свят обикновено мамят слушателя с внимателно построени въпроси, чиято цел е да изтръгнат отговори, отразяващи собствените им непоколебими възгледи. Това се прави много лесно, както отбеляза и ти, Демокрите, онзи ден, когато накарах Сократ да отговаря на моите въпроси! Сред вечния мрак, в който живея, те чувам как се усмихваш. Е, един ден ще разбереш, че съм прав. Мъдростта не се е родила в Атика, но не е много сигурно дали няма да загине тъкмо тук. — Имах предвид неотдавнашната война, Учителю, на която ти щеше да се противопоставиш — отвърнах аз.

— Когато войната започна, не бях в Гей. — Конфуций погледна изопнатата ми въдица. — Дърпай по течението, но съвсем лекичко — посъветва ме той.

Разклатих пръчката, но не толкова лекичко и, естествено, изпуснах рибата.

— Лошо — рече той. — Необходимо е само едно леко движение. Но аз цял живот съм ловил риба в тази река. Познавам течението. Чудя се как някой би могъл да си помисли, че съм подстрекавал хората към война.

Конфуций знаеше точно какви въдици му пускам. Не можеше да бъде измамен. Беше в свои води. Не се и опитах.

— Някои мислят, че си искал началникът на Пи да възвърне херцога на власт — казах му аз направо.

Конфуций кимна и отпусна въдицата.

— Съвсем вярно е, че говорих с началника. Вярно е, че той ми предложи пост. Вярно е, че отказах. Той е авантюрист, не е сериозен човек. — Старецът ме погледна ненадейно. Очите му бяха по-светли, отколкото на повечето китайци. — Вярно е също, че никога няма да има истинско равновесие между небето и земята, докато не възстановим старите церемонии, музиката, обноските, династията. Живеем в лоши времена, защото самите ние не сме добри. Предай това на барон Кан.