Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Нещата стигнаха до точката — обяви тя, — когато само чистите могат да бъдат с чистите.
Когато Мирза Саид чу речника на Айша пророчицата да се появява в устата на жена му, той изгуби вече и най-малкото зрънце надежда.
Дойде петък и Айша се съгласи, че поклонението може да спре за един ден, за да участва в петъчните молитви. Мирза Саид, който беше забравил почти всички арабски строфи, които някога бяха натъпкани наизуст в него, и едва си спомняше кога да застане с ръце, протегнати пред него, сякаш държи книга, кога да коленичи, кога да притисне челото си към пода, се препъваше из церемонията с нарастващо отвращение от себе си. Накрая на молитвите обаче се случи нещо, което спря хаджа на Айша в пътя му.
Докато поклонниците гледаха как вярващите напускат градината на джамията, отвън пред главната врата започна вълнение. Мирза Саид отиде да провери.
— За какво са тези ох-ах? — попита той, докато с усилие се промъкваше през тълпата на стъпалата към джамията; тогава видя кошницата, стояща на долната част на стълбището. — И чу издигащ се от кошницата бебешки плач.
Подхвърленото дете вероятно беше на две седмици, очевидно незаконно и беше също толкова ясно, че възможностите му в живота са ограничени. Тълпата беше в неопределено объркано настроение. В този миг имамът на джамията се появи в горния край на стъпалата, а до него беше Айша пророчицата, чиято слава се беше разнесла из града.
Тълпата се раздели като морето и Айша и имамът слязоха долу до кошницата. Имамът кратко огледа детето; изправи се и се извърна, за да се обърне към тълпата.
— Това дете е родено в дяволщина — каза той. — То е дете на дявола. — Имамът беше млад мъж.
Настроението на тълпата премина в ярост. Мирза Саид Ахтар изкрещя:
— Е, Айша кахин. Какво ще кажеш?
— Всичко ще бъде поискано от нас — отговори тя. Тълпата не се нуждаеше от по-ясна покана и уби детето с камъни.
След това Айшините поклонници отказаха да продължат. Смъртта на подхвърленото дете беше създала атмосфера на бунт сред уморените селяни, никой от които не беше вдигнал или хвърлил камък. Мишал, сега снежнобяла, беше твърде отслабнала от болестта си, за да събере участниците в похода; Айша както винаги отказа да спори.
— Ако обърнете гърбовете си на Бог — предупреди тя селяните, — не се изненадвайте, когато той ви стори същото.
Поклонниците бяха наклякали на група в един ъгъл на голямата джамия, която беше боядисана в лимоненозелено отвън и светлосиньо отвътре и осветена, когато е нужно, от многоцветни неонови „тръбни лампи“. След предупреждението на Айша те й обърнаха гръб и се струпаха още по-близо един до друг, въпреки че времето беше достатъчно топло и влажно. Мирза Саид, виждайки възможността си, реши още веднъж да предизвика Айша.
— Кажи ми — попита той сладко, — как точно ти дава ангелът тази информация? Ти никога не ни казваш точни думи, само своите тълкувания на тях. Защо подобни заобикалки? Защо просто не цитираш:?
— Той ми говори — отвърна Айша — в ясни и запомнящи се обрати на речта.
Мирза Саид, изпълнен с горчивата енергия на своята страст към нея и болката от отчуждението от своята умираща жена, и спомена за горестите на похода, подуши в нейната сдържаност слабостта, за която беше сондирал.
— Бъди любезна за повече точност — настоя той. — Или защо някой да ти вярва? Какви са тези обрати на речта?
— Архангелът ми пее — призна тя — по мелодиите на популярни хитове.
Мирза Саид плесна възхитено с ръце и започна да се смее с високия кънтящ смях на отмъщението и Осман воловарчето се присъедини към него, удряйки по своите дхоти, и подскачайки около клечащите селяни, пееше ганаса316 от последните филми и кокореше очи като науч гърли317.
— Хо джи318! — възпяваше той. — Така декламира Джебраил, хо джи! Хо джи!
И един след друг поклонниците се изправяха и се присъединяваха към танца на кръжащия барабанчик, танцуващи своето разочарование и отвращение в градината на джамията, докато имамът не дойде тичешком да крещи по ненабожността на техните постъпки.
Спусна се нощ. Селяните от Титлипур се бяха струпали около своя сарпанч Мохамед Дин и в ход вървяха сериозни разговори за връщане в Титлипур. Може би щяха да успеят да спасят малко от реколтата. Мишал Ахтар лежеше умираща с глава в скута на майка си, разпъвана от болката, с една-едничка сълза, появяваща се от лявото й око. А в един далечен ъгъл на градината на зелено-синята джамия с осветителните си тръби в technicolor пророчицата и заминдарът седяха сами и говореха. Луната — нова, рогата, студена — светеше надолу.
316
Популярни филмови мелодии.
317
Мирски танцьорки, чиято традиция води началото си от дворовете на моголите.
318
Възклицание със значение на „ура“, употребявано често като припев в песни.