Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Истина ли? Приготвила съм няколко чинии…
— В този случай чиниите няма да помогнат. Ала няма да навреди, ако си нащрек.
Тя кимна и се прибра. Двамата мъже седнаха на земята от двете страни на отворената врата на тоалетната. Тян се опита да свие цигара. Първата се изплъзна от треперещите му пръсти и той опита пак.
— Тези неща не ми се удават много — сподели и Еди разбра, че не говори за свиването на цигари.
— Няма нищо.
— Така ли казваш? — обнадеждено попита Тян.
— Да, затова нека така да бъде.
Анди се появи точно в шест часа („Негодникът сигурно има вграден часовник, точен до милионната частица на секундата“ — помисли си Еди); дългата му сянка бавно се плъзгаше по тревата. Видя ги и сините му очи проблеснаха. Вдигна ръка за поздрав. Под лъчите на залязващото слънце ръцете му изглеждаха омазани с кръв. Еди отвърна на поздрава с усмивка и се изправи. Запита се дали всички мислещи машини в този разпадащ се свят са се обърнали против господарите си и ако е така — защо.
— Стой мирно и ме остави да говоря — прошепна на Тян.
— Да, добре.
— Еди! — извика Анди. — Тян Джафърдс! Колко се радвам да ви видя! И оръжията, които ще използвате срещу Вълците! Уха! Къде са?
— Скрити са в кенефа — отвърна Еди. — Когато ги извадим, ще докараме каруца, но са тежки… и тук няма достатъчно място…
Той се отдръпна встрани. Анди се приближи. Очите му проблясваха, но не в израз на насмешка. Бяха толкова ярки, че Еди присви своите — сякаш гледаше светкавица на фотоапарат.
— Аз ще ги извадя — предложи Анди. — Обичам да помагам! Много често съжалявам, че програмата ми не позволява… Беше стигнал до вратата на тоалетната, наведе се, за да мине. Еди извади револвера на Роланд. Прикладът от сандалово дърво легна в дланта му; сякаш го подканваше да действа.
— Моля за прошка, Еди от Ню Йорк, но не виждам никакво оръжие.
— Не, и аз не виждам. Виждам само един шибан предател, който учи децата на песнички, докато ги обрича…
Анди се извъртя неочаквано бързо. Сглобките на врата му изщракаха силно. Двамата с Еди бяха на по-малко от метър един от друг. — На ти, тенекиен негоднико!
Еди стреля два пъти. Гърмежите отекнаха във вечерната тишина. Очите на робота се пръснаха и изгаснаха. Тян изкрещя от изненада.
— НЕ! — изрева Анди толкова гръмко, че в сравнение с вика му гърмежите бяха като отпушване на бутилка шампанско. — НЕ, ОЧИТЕ МИ, НЕ ВИЖДАМ, О, НЕ, ВИДИМОСТ НУЛА, ОЧИТЕ МИ, ОЧИТЕ МИ…
Вдигна хилавите си стоманени ръце към счупените крушки, където проблесваха сини искри. Изправи се рязко и главата му проби касата на вратата; разхвърчаха се трески.
— НЕ, НЕ, НЕ, НЕ ВИЖДАМ, ВИДИМОСТ НУЛА, КАКВО НАПРАВИ, ЗАСАДА, НАПАДЕНИЕ, АЗ СЪМ СЛЯП, КОД 7, КОД 7, КОД 71.
— Помогни ми, Тян! — извика Еди и прибра револвера в кобура.
Тян обаче бе застинал, гледаше като хипнотизиран робота (чиято глава вече бе изчезнала в тоалетната), а време за губене нямаше. Еди блъсна с все сила Анди в гърдите — там, където се намираше плочката, обявяваща името, предназначението и серийния му номер. Роботът бе удивително тежък (първата асоциация на Еди беше с бутане на метална стена), но беше сляп, изненадан и извън равновесие. Залитна назад и изведнъж млъкна. От вътрешността му зазвуча пронизителна сирена. На Еди му се струваше, че тъпанчетата му ще се спукат. Той затръшна вратата. Отгоре в касата имаше голяма дупка, но вратата се затвори добре. Той дръпна новото резе, дебело почти колкото китката му. Сирената не спираше.
Роса изскочи с чиния в ръка. Очите и бяха огромни.
— Какво става? В името на Господ и Исус Човека, какво става! Преди Еди да отговори, нужникът се разтресе из основи.
— Анди има проблеми с хороскопа. Май не му…
— НЕГОДНИЦИ — прокънтя гласът, толкова нехарактерен за самодоволния Анди. — МРЪСНИЦИ! ИЗМАМНИЦИ! ЩЕ ВИ УБИЯ! ОСЛЕПЯХ, ОХ, СЛЯП СЪМ, КОД 7! КОД 7!
Сирената отново зави. Роса остави чинията и запуши ушите си.
Бараката отново се разтресе, две от дъските и се извиха навън. Следващият удар ги счупи. Ръката на Анди се показа през дупката, четирите му пръста отчаяно се свиваха и отпускаха. В далечината прозвуча силен лай.
— Ще се измъкне, Еди! — изкрещя Тян и хвана нюйоркчанина за рамото. — Ще се освободи!
Еди поклати глава и се приближи до вратата. Последва нов трус. Още няколко дъски се счупиха. Разхвърчаха се трески. Еди обаче не можеше да надвика сирената; беше твърде силна. Той изчака следващия удар, когато Анди отново закрещя:
— МРЪСНИЦИ! ЩЕ ВИ УБИЯ! УКАЗАНИЕ 20, КОД 7! ВИДИМОСТ НУЛА, СТРАХЛИВИ…
— Анди, робот-вестоносец! — изкрещя Еди; беше си записал серийния номер на листче и сега го прочете: