Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
През септември и отново в края на декември Карл Стайнър препоръча разгръщането на ОВССО в Саудитска Арабия, съставени от повече от една трета от силите му за специални мисии, за да бъдат готови за антитерористични операции, както и за удари дълбоко в тила на врага, но предложението му беше отхвърлено. Въпреки това той продължи планирането си.
Когато ракетите „Скъд“ се превърнаха в критично важен политически въпрос в Израел, Стайнър и Даунинг бързо изработиха план за справяне със заплахата чрез прехвърляне на сили за специални мисии дълбоко в тила на Ирак.
На 22-ри януари, докато Стайнър лобираше пред Пауъл по телефона, Даунинг се срещна с генерал-лейтенант Томас У. Кели, директор на операциите на СНЩ, за да представи плана им. Разузнаването беше стеснило ракетните позиции срещу Израел до три района или „смъртоносни кутии“ в Западен Ирак. Магистралата Аман-Багдад минаваше през един от тях; другите два се намираха на сирийската граница близо до Шаб ал Хири и Ал Кайм. Даунинг скицира отряд, който щеше да открие смъртоносните кутии и да локализира ракетите „Скъд“, за да могат да бъдат унищожени от въздуха или унищожени от самите екипи, ако нямаше въздушна поддръжка. Подсилени с рейнджъри и други специални оператори и поддържани от самолети за специални мисии, екипите можеха да прекарат няколко дни на север от границата, изпълнявайки мисията си.
Даунинг твърдеше, че сухопътни сили имат много по-голям шанс да открият ракетите, отколкото изтребителите бомбардировачи, които трябваше на летят на относително голяма височина (за да избягнат противовъздушната отбрана) и често при лоши климатични условия. Кели хареса плана достатъчно, за да го представи на Колин Пауъл.
— Интересен е, но не още — произнесе се Пауъл.
Същия ден една ракета „Скъд“ падна в предградие на Тел Авив. Деветдесет и шест души бяха ранени. Въпреки че никое от директните наранявания не беше фатално, трима израелци загинаха от сърдечни инфаркти, причинени вероятно от атаката.
Израел продължаваше да притиска администрацията на Буш, която от своя страна притискаше министъра на отбраната и председателя на Съвета на началник-щабовете. На 30-ти януари Пауъл извика Стайнър и Даунинг в офиса си. Даунинг представи същия план, който бе предал на Кели. Предложи три възможни формата за отряда — малък, среден или голям.
— Много добре — даде оценка Пауъл, когато представянето приключи. — Ще се кача горе да поговоря с министъра на отбраната. Дай ми тези диапозитиви.
Пауъл изчезна с диапозитивите от плана. След няколко минути се върна с министъра на отбраната Дик Чейни.
Даунинг и Стайнър отново наблегнаха върху ключовите моменти в плана си.
— Всяка нощ виждате как Саддам Хюсеин седи в проклетия си вигвам със своя военен съвет и се смее на Съединените щати — каза Стайнър на министъра на отбраната. — Въздушната война продължава цяла седмица, а той все още контролира нещата. Ракетите „Скъд“ продължават да падат в Израел и ние можем да направим нещо по въпроса, ако ни се позволи да отидем на място и да си свършим работата.
Чейни погледна Даунинг.
— Генерале, кога можете да заминете за Саудитска Арабия? — попита министърът.
— Можем да заминем довечера — отговори Даунинг.
— Защо не го направите?
— Знаеш, че Норм не иска тези хора там — каза Пауъл на Чейни.
— Не ме интересува какво иска Норм — отговори министърът на отбраната. — Той разполагаше със седем дни, за да приключи с тези ракети, и не успя. Те заминават.
Даунинг потегли веднага с около четиристотин души персонал, специално подбрани за мисията. Отрядът щеше да действа от „Ар-Ар“ в Западна Саудитска Арабия близо до границата и представляваше средния вариант от трите изброени възможности за атака.
Когато генералът пристигна на другия ден в Рияд, Шварцкопф се опитваше да подремне. Даунинг, който го познаваше през почти цялата му кариера в армията, отиде да се срещне с него в спалнята му.
— Ще работиш за мен, а не за Карл Стайнър — излая Шварцкопф вместо поздрав. — Не ме интересува дали разговаряш с генерал Стайнър, но не искам да докладваш на него.
— Няма да направя това — отговори Даунинг.
— Не искам да отиваш в Ирак, за да те пленят, разбираш ли? — добави Шварцкопф. — Последното нещо, което ми трябва, е да покажат един проклет генерал по иракската телевизия.
— О’кей — отговори Даунинг.
Шварцкопф нямаше защо да се тревожи и по двата въпроса. Даунинг не беше каубой и във всеки случай добре съзнаваше какъв унищожителен ефект можеше да има един пленен генерал както върху морала на войските, така и върху общественото мнение. Освен това Стайнър никога не се месеше на Шварцкопф или на неговата командна верига.