Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Беше истинска магия да наблюдаваш развитието на всичко това. След съгласието на лидерите за темите и тяхното разпространение чрез посланика и главнокомандващия ние наблюдавахме как те се връщаха чрез медиите през седмицата.
Много малко хора извън военните кръгове знаят за кампаниите ПСИОП. И дори военните…
— Налага се да се задоволяваш с постигнатото, защото е дяволски сигурно, че не получаваш никакво признание — заключава Девлин.
Когато войната беше в пълен ход, полковник Лейтън Дънбар пое командването на 4-та психологическа група. Усилията на подразделението варираха:
През декември по сградите на Ал Кувейт започнаха да се появяват плакати, поощряващи съпротивата срещу Саддам — проект на ПСИОП. Два дни след падането на първите бомби във въздушната война войниците от ПСИОП — предимно от военновъздушната национална гвардия на Пенсилвания — започнаха да излъчват „Гласът на Залива“ — радиопрограма, предавана едновременно на средни и ултракъси вълни от три наземни станции и един самолет ЕС–130. Ловки ПСИОП призиви се редуваха с музикални и новинарски програми.
Бомбардировачите В–52 могат да носят много голям бомбен товар и когато се освободят от него, той унищожава обширна територия и вдига невероятен шум. С други думи, В–52 са не само стратегически и тактически оръжия, но и психологически. Сухопътните войски, които са били свидетели на възможностите им, не изгарят от нетърпение да го преживеят отново — или да бъдат подложени на подобна бомбардировка.
Шест иракски военни подразделения бяха определени за третиране, комбиниращо ПСИОП позиви с удари на В–52. Операциите се проведоха в продължение на няколко дни. В първия ден над вражеските войски бяха пуснати позиви, предупреждаващи за атака на В–52 в определено време. Войниците се подканяха да бягат. В определения момент пристигаха бомбардировачите В–52 с бомбените си товари. След това се пускаха нови позиви, напомнящи на врага за удара и предупреждаващи, че скоро ще последва нов. Съседните подразделения също получаваха такива предупреждения. Често следваха масови бягства. Или както се изразява Карл Стайнър: „Те бягаха като попарени.“
Отначало военновъздушните сили не бяха съгласни с този подход (защо да се предупреждават хората, които ще бомбардират?), но накрая се превърнаха в големи негови поддръжници. Тези операции даваха чувството за съкрушителна превъзхождаща сила и изпълваха врага с ужас.
Не е задължително да убиеш врага, за да спечелиш една война. Достатъчно е той да се откаже да се сражава.
По-късно военновъздушните сили възприеха една ПСИОП кампания, насочена срещу местата на ракетите „земя-въздух“, която ги предупреждаваше, че ще бъдат бомбардирани, ако включат радарите си.
— Тя пречеше на лошите да стрелят по нашите самолети — коментира Норманд. — Затова военновъздушните сили се оказаха сред най-силните ни привърженици.
Характерна черта на позивите на ПСИОП беше положителното отношение към иракските войници. Както историкът на едно подразделение посочи по-късно:
— Иракският войник винаги бе представян като почтен и храбър човек, заблуден от лидерите си, но който винаги щеше да бъде приет от коалиционните сили с уважението, което заслужаваше. — Войниците от коалицията бяха представяни така, че да не внушават чувство за заплаха.
Всичко това не бе случайно. Планиращите ПСИОП извършваха пазарно проучване на продуктите си. Наред с други неща те откриха, че иракските войници реагират по-добре на обикновени позиви с примитивни илюстрации и долнокачествена хартия; по-лъскавите материали им се струваха символ на ценностите на Запада. Те откриха и съдържанието, което вършеше работа, както и това, което не струваше.
— Имахме неколцина иракски пленници, които се бяха предали — разказва Норманд. — Смеехме се и се шегувахме с тях и открихме, че това, което липсва най-много при тях, са бананите. Поради някаква причина те непрекъснато повдигаха тази тема.
Затова в позивите на ПСИОП се появи кошница с банани.
Рафинираните щрихи отнемаха време; за изработването на един-единствен позив можеха да работят до двайсет и седем души в продължение на седмица и половина. След това позивите се пускаха от различни самолети, включително от В–52, F–16, F/A–18, и МС–130 „Комбат Тейлън“. Осма ескадрила за специални операции пусна 19 милиона позиви само от самолети МС–130.