Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Но транспортирането на машините и бойните екипи през вражеска територия, широка понякога до 322 километра, представляваше проблем. Горивото, необходимо за такива дълги полети, също тежеше на хеликоптерите. Целият този товар им пречеше да надвисват над целта. Налагаше се да кацат, буквално летейки. Приземяване със скорост двайсет възела върху гладка повърхност е едно нещо и съвсем друго — върху пясъчни дюни през нощта. Неравният терен — без да споменаваме скалите — можеше лесно да унищожи натоварените с гориво хеликоптери.
Веднага след започването на операциите специалните оператори разбраха, че техните разузнавателни въздушни и сателитни снимки — използвани от военновъздушните сили за собствените им по-ранни атаки — в много случаи пропускат пустинните пътища, които всъщност използваха камионите с ракети „Скъд“. И дори когато целите бяха посочени, улучването на отделни ракетни установки от 4 500 метра височина и повече беше трудно постижение.
Обратно зад фронтовата линия, Даунинг се срещна с Бъстър Глосън за обсъждане възможността за използване на минни полета с касетъчни бомбени единици (КБЕ) по новооткритите маршрути на ракетите „Скъд“ и тиловите райони за тяхното разполагане. Глосън хареса идеята. Затова Даунинг го помоли да обсъди плана с Шварцкопф, който все още настояваше лично да разрешава всяка тайна мисия. Главнокомандващият имаше по-голямо доверие на генерала от военновъздушните сили, отколкото на офицерите от ССО. След както чу плана, винаги скептичният Шварцкопф се обърна към Глосън, който, естествено, стискаше палци. Шефът беше убеден.
— Щом успяхме да разберем какъв е логистичният поток, ние отидохме там и разположихме минните полета — разказва Даунинг. — И те бяха унищожителни.
Сътрудничеството между подразделенията на силите за специални операции (ССО) и военновъздушните сили бе много тясно и вероятно спаси живота на много оператори зад вражеските линии. Самолети F–15E на военновъздушните сили се намесиха при поне два случая, когато иракчаните атакуваха екипите за специални операции. При единия случай пилотът на изтребител „Страйк Ийгъл“ запали светлините си за кацане и се гмурна към патрул от девет бронирани коли, разпръсквайки ги, докато хеликоптер на ССО успее да спаси четирима души от своите. При втория случай офицер от изтребител „Ийгъл“ използва умна бомба като зенитно оръжие, унищожавайки с нея иракски хеликоптер.
Като част от „Скъд“ кампанията на ССО хеликоптери „Блекхоук“ извършваха бойни разузнавателни мисии, ориентирайки специално екипираните си машини през нощта с помощта на очила за нощно виждане. Още на първата си нощна мисия те унищожиха една инсталация „Скъд“.
Когато докладваха за това на Даунинг, той беше скептично настроен. Ветеран от Виетнам с два мандата на младши пехотен офицер, той не вярваше много на първите съобщения от бойното поле.
— Да, добре — каза им той. — Нека видим видеото.
Като повечето военни летателни машини на Съединените щати снабдените със сложна техника хеликоптери притежаваха записваща атаките екипировка. Хората му веднага донесоха лентата и я поставиха да се превърта във видеото. Даунинг се намръщи с очевидна недоверчивост.
След това пилотът забави картината точно когато една ракета „Скъд“ се появи на фокус на екрана. Появиха се няколко облачета дим; един иракски войник изтича пред камерата.
— Боже мой! — възкликна Даунинг, когато ракетата експлодира.
Той грабна телефона и се обади на генерал Шварцкопф.
— Те са унищожили няколко ракети „Скъд“ — съобщи Даунинг на генерала, когато той се появи на линията.
— Да, добре.
— Не, ние наистина го направихме.
— О’кей, това е добре — отговори Шварцкопф, затваряйки телефона и очевидно все още неубеден.
Даунинг се обърна към хората си.
— Докарайте ми един самолет — нареди той. Генералът сграбчи Дейв, един от главните сержанти, летели с мисията. След три часа и половина двамата мъже влязоха в щаба на генерал Шварцкопф в Рияд.
— Какво правите тук? — попита ги Шварцкопф.
Глосън стоеше наблизо.
— Бих искал да го видя — заяви генералът от военновъздушните сили, който сам доста се притесняваше от инсталациите „Скъд“.
Суини пусна видеото. Шварцкопф се наведе към монитора и след това започна да танцува като дете, когато екранът светна от пламъците.
— Боже мой! Това е ракета „Скъд“. Хей, откъде взехте това? — попита той Даунинг. — Можем ли да го предадем в Щатите?
За Даунинг това беше особено приятен момент. Преди няколко години Шварцкопф го сгащи в един коридор на Пентагона и му се скара, че настоява с предложението си за снабдяване на хеликоптерите на специалните операции с ракети, миниоръдия и оръдия. И точно презрените от Шварцкопф хеликоптери току-що бяха постигнали голяма победа.