Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Войниците от ПСИОП използваха и специално подготвени балони, разчитайки на щателно разучените въздушни течения за разпръскване на позиви над определени райони, и плащаха на контрабандисти в Йордания и на кораби в морето до брега на Кувейт, за да разпространяват позиви в Ирак.
Анкета на ПСИОП, проведена сред голяма част от 86 743 иракски пленници, откри, че 98 на сто от тях бяха виждали наш позив; 80 на сто казаха, че са се повлияли от него; 70 на сто твърдяха, че им е помогнал да се предадат. Установи се, че радиосъбщенията бяха стигнали до 58 на сто от мъжете; 46 на сто ги намираха за убедителни; 34 на сто казаха, че са им помогнали за решението им да се предадат. Съобщенията с високоговорители бяха стигнали до по-малък брой хора и още по-малък брой се бяха повлияли от тях: 34 на сто ги бяха чули; 18 процента ги намираха за убедителни; 16 на сто твърдяха, че съобщенията са ги убедили да се предадат. На тези цифри трябва да се гледа със скептицизъм, тъй като бяха дадени от военнопленници, желаещи да угодят на надзирателите си, но въпреки това огромният брой предали се иракчани посочва, че ПСИОП кампанията е помогнала за деморализирането на голяма част от иракската армия.
Фактически деморализирането на врага не беше главна цел на ПСИОП.
— ПСИОП изпълняваха основно две функции — коментира полковник Норманд. — Да убеждават и да информират. Убеждението е важно. Но осигуряването на информация беше най-важното, което правехме. Много често не е ясно дали ще успееш да накараш един вражески войник да се предаде. Затова главната ти задача може да не бъде убеждаването му на всяка цена, а информирането му какво трябва да направи, ако ситуацията стигне до точка, в която не може да продължава — ето какво трябва да направи, за да се спаси.
В съответствие с тези принципи войниците от ПСИОП снабдяваха вражеските войници в Кувейт и Ирак с много ясни карти на съюзническите фронтови линии, за да знаят къде могат да се предадат или къде да изчакат, за да бъдат репатрирани.
Снабдяването на врага с карти и предупреждаването на подразделенията, че ще бъдат атакувани, изглежда странна военна тактика. Нещо повече, странна тактика за ССО. Това са воини в сянка. Но в действителност целта е традиционна и за ССО — да повлияят сърцата и умовете на хората. Успешните ПСИОП операции споделят и друг принцип на силите за специални операции (ССО) — мисли творчески. Например планиращите ПСИОП разбираха, че целта на едно бомбено нападение е да направи неефективно атакуваното подразделение, а не просто да убие колкото е възможно повече хора — което означаваше, че една добра пропагандна кампания може да постигне много повече, отколкото само бомбардировката. Позивите помагаха на съюзниците да изглеждат неимоверно могъщи.
Нищо чудно, че толкова иракчани дезертираха в хода на войната.
Екипите за психологически операции работеха и със сухопътните войски близо до фронтовата линия в кампании, предназначени или за объркване на врага, или за подлъгването му да разкрие позицията си.
Ето един характерен пример: подразделение от леки бронетранспортьори на морската пехота или ЛБК бе записано на магнетофон. После екипът на ПСИОП използва високоговорители, за да убеди едно иракско подразделение, че ЛБК маневрират близо до границата. Когато иракчаните започнаха да стрелят по тях, въздушният огън и артилерията на морската пехота засече координатите на вражеските позиции.
Шейсет и шест екипирани с високоговорители екипи придружаваха настъпващите армии по време на сухопътната война, за да поощряват капитулацията и да насочват вражеските военнопленници. Екипите помогнаха за събирането и контролирането на голям брой ВП (вражески пленници), пленени от коалиционните сили.
Около деветстотин войници от ПСИОП взеха участие в различни аспекти на кампанията; повечето бяха високообразовани, а мнозина — специалисти лингвисти. Четвърта група за психологически операции (въздушнопреносима) включваше почти петдесет души с докторски титли. Норманд имаше бакалавърска степен по политология и две магистърски степени — едната по международни отношения, а другата по стратегическо планиране. Девлин имаше бакалавърска степен по история и две магистърски степени по въпроси на националната сигурност и международни отношения. И двамата бяха обучени и опитни армейски офицери за работа в чужбина (ОРЧ), армейски стратези и офицери за съвместна служба (ОСС).
Интересно е, че клиничните психолози играят много малка роля в ПСИОП. Те са прекалено тясно специализирани.
— Те се съсредоточават върху мисловните процеси на индивида, но не надхвърлят това с разглеждане на ефектите от това мислене. Те не разглеждат последствията от това мислене за някое общество или култура — пояснява Норманд.