Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
„Аха, хванах ли те натясно? — помисли си Еди. — Хитра лисица си ти. Виждаш как се раждат и умират, нали, Анди? Някои те наричат стара тенекия и те гледат с пренебрежение, но в крайна сметка ти оставаш и пееш над гробовете им. Този път обаче няма да е така. Не, този път ще е различно.“
— Кога си конструиран, Анди? Любопитно ми е да разбера. Кога излезе от поточната линия на старата „Ламерк“?
— Много отдавна, сай. Сините очи на робота святкаха много бавно, той вече не се смееше. — Преди две хиляди години?
— По-отдавна, струва ми се. Сай, знам една песен за маса, която сигурно ще ти хареса…
— Друг път. Слушай, приятелю, ако си на хиляди години, как са те програмирали за Вълците?
От вътрешността на Анди се чу силно кънтене, сякаш нещо се беше счупило. Когато отново заговори, гласът му бе монотонен и зловещ, какъвто Еди го беше чул в гората. Като гласа на Боско Боб, когато старото ченге се кани да се нахвърли върху теб.
— Каква е паролата ти, сай Еди?
— Вече сме минавали през този етап, нали?
— Парола. Имаш десет секунди. Девет… осем… седем…
— Тези глупости с паролата много те устройват, нали?
— Невярна парола, сай Еди.
— Винаги се измъкваш така.
— Две… едно… нула. Имаш право на още един опит. Ще опиташ ли?
Еди се усмихна лъчезарно:
— Семинонът духа ли през лятото, стари приятелю?
Последваха още изщраквания и кънтене. Главата на Анди, която досега бе наклонена на една страна, се наклони на другата.
— Не те разбирам, Еди от Ню Йорк.
— Извинявай. Аз съм просто едно глупаво човешко същество. Не ща да опитвам. Поне не сега. Нека ти обясня с какво искам да ни помогнеш, а ти ще кажеш дали програмата ти го позволява. Звучи ли ти справедливо?
— Напълно, Еди.
— Добре.
Еди хвана робота за тънката метална ръка. Беше гладка и някак неприятна на пипане. Мазна. Въпреки това Еди я задържа и прошепна доверително:
— Казвам на теб, защото знам, че можеш да пазиш тайна.
— О, да, сай Еди! Никой не пази тайна по-добре от Анди!
Роботът отново се чувстваше в свои води; говореше с обичайния си самодоволен и надменен глас.
— Ами… — Еди се изправи на пръсти. — Наведи се малко. Някакво двигателче забръмча в Анди — в гръдния му кош, ако не беше една купчина ламарина. Той се наведе. Еди се надигна още, почувства се като малко момченце, споделящо някаква детска тайна.
— Отецът има няколко оръжия от нашето ниво на Кулата — прошепна. — Добри оръжия.
Главата на Анди се завъртя. Очите му заблестяха ярко, което можеше да изразява само удивление. Еди запази спокойно изражение, макар да му идеше да се разсмее.
— Истина ли е, Еди?
— Истина, и още как.
— Отецът твърди, че са много мощни — добави Тян. — Ако действат, можем да ги използваме срещу Вълците. Трябва обаче да ги пренесем на север от града… а са тежки. Можеш ли да ни помогнеш да ги натоварим на една каруца във Вълчата вечер?
Последва мълчание. После тракане и щракане.
— Обзалагам се, че програмата му не позволява — тъжно измърмори Еди. — Е, ако се напънем…
— Мога да помогна — каза Анди. — Къде са тези оръжия, сайове?
— По-добре да не ти казвам засега — отвърна Еди. — Ела в къщата на отеца рано на Вълчата вечер, разбрахме ли се?
— В колко часа? — Шест добре ли е?
— Шест часа. Колко оръжия ще има? Кажете ми поне количеството, за да изчисля необходимото ниво на енергията.
„Ех, приятелю, на стар краставичар краставици ли ще продаваш?“ — помисли си весело Еди, но запази сериозно изражение и отвърна:
— Дузина, може би петнайсет. Всяко тежи по около двеста фунта. Знаеш ли какво е фунт, Анди?
— Да, благодаря, сай. Един фунт е около четиристотин и петдесет грама. Шестнайсет унции. „Пинтата цял фунт тежи, ти за туй не се грижи.“ Това е голямо нещо, Еди, истина е! Могат ли да стрелят?
— Още не знаем. Нали, Тян?
Тян кимна:
— Ще ни помогнеш ли?
— Да, с удоволствие. В шест часа при отеца.
— Благодаря, Анди — завърши Еди; понечи да си тръгне, но спря и се обърна:
— Нали на никого няма да кажеш?
— Не, сай, разчитай на мен.
— Затова само на теб казвам. Не искаме Вълците да научат отнякъде, че имаме тежка артилерия.
— Разбира се. Това е чудесна новина. Приятен ден, сайове.
— На теб също, Анди. На теб също.
На връщане към дома на Джафърдс (беше на малко повече от километър от мястото, където бяха намерили Анди) Тян каза:
— Дали повярва?
— Не знам. Но дяволски го стреснах, почувства ли?
— Да, усетих.
— Ще дойде да види с очите си, гарантирам.
Тян кимна и се усмихна:
— Вашият дин е хитрец.
— Да, така е — съгласи се Еди.
Джейк лежеше загледан в тавана на стаята. Ко се бе сгушил при Бени. Утре вечер Джейк щеше да отиде у отец Калахан и отново да се събере с ка-тета си; с нетърпение очакваше този момент. Утре бе Вълчата вечер, а днес — в навечерието и — Роланд беше решил, че е по-добре Джейк да остане в „Рокинг Б“.