Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Слушай ме внимателно. Трябва да се придържаме към плана. Трябва.
— Кой трябва? — Яленхорм зашари като обезумял с очи из шатрата. — Аз и ти, сами?
— Щом така се налага.
— Става дума за човешки живот!
— Става дума за хиляди човешки животи — изсъска Уест. — Чу какво каза маршалът, не можем да си позволим да загубим тази битка.
Яленхорм беше пребледнял почти колкото Бър.
— Не мисля, че имаше предвид точно това…
— Не забравяй, че си ми длъжник. — Уест се приближи към него. — Ако не бях аз, сега щеше да си труп и да гниеш на север от Кумнур. — Не му харесваше, че прибягна до това, но нямаше друг избор, нямаше време за деликатност. — Разбрахме ли се, капитане?
Яленхорм преглътна мъчително.
— Да, господине, мисля, че да.
— Добре. Ти оставаш тук да наблюдаваш маршала, а аз ще се погрижа за положението отвън. — Уест тръгна към изхода.
— Ами ако…
— Импровизирай! — сряза го Уест.
Сега имаше много повече грижи от тревогите тук. Наведе се и излезе. В командния пост имаше поне двайсетина офицери и часови, пръснати пред шатрата, те гледаха през далекогледи, взираха се в побелялата долина и шепнеха припряно помежду си.
— Сержант Пайк! — Уест му махна да се приближи и той веднага дотича. — Искам да застанеш на пост пред тази шатра, разбираш ли?
— Тъй вярно, господине.
— Искам да стоиш отпред и да не допускаш никого вътре освен мен и капитан Яленхорм. Никого. — Уест понижи глас: — При никакви обстоятелства.
Пайк кимна и тъмните му очи проблеснаха в розовата пихтия на лицето.
— Разбрано. — Той отиде до входа и застана отпред почти небрежно, с пъхнати в колана палци.
Миг по-късно по склона над командния пост се спусна ездач и спря пред шатрата на Бър. Конят изпръхтя и от ноздрите му изскочиха облаци пара. Ездачът скочи от седлото и се закандилка напред, но Уест застана на пътя му.
— Спешно съобщение за маршал Бър от генерал Паулдър! — изпелтечи в бързината вестоносецът.
После опита да продължи напред, ала Уест не помръдна от място.
— Маршалът е зает. Можеш да предадеш съобщението си на мен.
— Но заповедта ми изрично…
— На мен, капитане!
Мъжът примигна.
— Дивизията на генерал Паулдър е нападната, господине, в гората.
— Нападната?
— И то тежко. Бяхме подложени на няколко свирепи атаки по левия фланг и не можем да удържаме дълго така. Генерал Паулдър иска разрешение да отстъпи и да се прегрупира, господине, изтикани сме от позицията ни!
Уест преглътна. Планът вече започваше да се разнищва и всеки момент можеше да се разпадне напълно.
— Отстъпление ли? Не! Невъзможно. Ако той отстъпи, дивизията на Крой остава непокрита. Кажете на генерала да продължи да удържа позицията си и ако може, да предприеме атаката по фланга. Кажете му в никакъв случай да не отстъпва! Всеки от хората му да държи до последно!
— Но, господине…
— Тръгвай! — изкрещя Уест. — Веднага!
Мъжът отдаде чест и се качи на коня. Но преди още да се бе отдалечил по склона, пред шатрата спря нов вестоносец. Уест изруга под носа си.
Беше полковник Фелниг, началник-щаб на Крой. Него нямаше да може да отпрати така лесно.
— Полковник Уест — викна той, докато скачаше от седлото. — Дивизията ни е подложена на тежки атаки по цялата дължина на фронта, а сега на десния ни фланг се появи конница. Кавалерийска атака срещу наборници! — той се насочи към шатрата и започна да сваля ръкавиците си. — Без подкрепления няма да издържат дълго, а огънат ли се, целият ни фланг отива! Това ще е краят! Къде се бави този Паулдър?
Уест безуспешно опита да го забави.
— Генерал Паулдър също е подложен на атака. Но аз ще заповядам за незабавни подкрепления от резервите…
— Не е достатъчно — изръмжа Фелниг, промуши се покрай него и понечи да влезе в шатрата. — Трябва веднага да говоря с маршал…
Пайк пристъпи към него с ръка на дръжката на сабята си.
— Маршалът… е зает — прошепна той, очите му изхвръкнаха и обезобразеното му лице придоби толкова заплашителен вид, че дори Уест изпита леко притеснение.
Фелниг отстъпи колебливо, примигна и нервно облиза устни.
— Зает. Разбирам. Ами добре. — Той отстъпи още крачка назад. — Резервите ще бъдат пуснати, казвате, полковник?
— Незабавно.
— Добре тогава. Добре… ще предам на генерал Крой да очаква подкрепления. — Фелниг сложи крак в стремето. — Но това е крайно необичайно. — Изгледа намръщено шатрата, после Пайк, накрая Уест. — Крайно необичайно. — Пришпори коня си и препусна надолу в долината.
Уест го проследи с поглед, мислейки си колко малко подозираше Фелниг за необичайността на ситуацията.