Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Куче. — Три дървета се беше навел и слушаше дишането й. Изправи се и бавно поклати глава. — Мъртва е.
— Какво?
Наоколо полетяха бели петънца. Отново заваля сняг.
— Къде е проклетият Паулдър? — изръмжа маршал Бър, загледан в долината. Стискаше юмруци от безсилие. — Казах му да чака, докато ги въвлечем в битката, не докато ни прегазят!
Уест не знаеше какво да отговори. Наистина, къде е Паулдър? Снегът се усилваше. Носеше се на талази и вихрушки, покриваше бойното поле със сивата си пелена и придаваше призрачен вид на цялата долина. Звукът на битката сякаш идваше от мили разстояние, заглушен и пречупен. Вестоносците яздеха напред-назад, малки черни точки по белия килим, препускаха с искане за подкрепления. Ранените се трупаха с всяка минута, домъквани пъшкащи на носилки, останали без дъх в каруците или куцащи мълчаливо по пътя под щаба.
Дори през снежната пелена се виждаше ясно, че хората на Крой са здраво притиснати. Старателно подредените редици сега се извиваха опасно в средата, отделните части, редуцирани до объркани маси от мъже, се смесваха във всеобщата бъркотия на битката. Уест отдавна беше спрял да брои офицерите, които Крой беше изпратил до командния пост с искане за подкрепление или разрешение за отстъпление. И всички те се връщаха с едно и също съобщение. Дръжте позицията си и чакайте. А междувременно от Паулдър нямаше вест, само зловещо неочаквано мълчание.
— Къде се губи Паулдър? — Бър се насочи с тежка стъпка към шатрата си, оставяйки черни следи по прясно натрупания сняг. — Ти! — извика на един адютант и му махна с ръка да го последва.
Уест тръгна на почтително разстояние след маршала, следван по петите от Яленхорм. Отметна покривалото на входа и влезе.
Маршал Бър се наведе, грабна писалка от мастилницата, поръсвайки масата с едри капки мастило.
— Иди в гората и намери генерал Паулдър! Разбери какво става там и веднага се връщай!
— Разбрано, господине! — кресна офицерът и се изпъна като струна.
Писалката на Бър задраска по хартията.
— Предай му, че заповядвам да нападне незабавно! — подписа с яростно движение на китката и тикна листа в ръцете на адютанта.
— Тъй вярно, господине. — Младият офицер излезе с решителна крачка.
Бър се обърна към картите, примижа, сложи длан на корема си и се вгледа ядосано в тях, докато с другата ръка подръпваше нервно брадата си.
— Къде се губи този Паулдър?
— Възможно е, господине, той самият да е бил нападнат…
Бър се оригна, изкриви лице, после пак се оригна. Стовари юмрук на масата и мастилницата подскочи и изтрака по плота.
— Мамка му, проклет да е този мой стомах! — той заби дебел пръст в картата. — Ако Паулдър не се появи скоро, ще трябва да пуснем резервите, Уест, чуваш ли? Ще трябва да пуснем кавалерията.
— Да, господине, разбира се.
— Не можем да си позволим да загубим. — Маршалът сключи вежди, преглътна. Изведнъж на Уест му се стори, че беше силно пребледнял. — Не… можем… — Бър леко се олюля и замига начесто.
— Господине, добре ли…
— Буааа! — маршал Бър рязко се наведе и избълва черна кръв върху масата.
Повърнатото плисна върху картите и ги обагри в червено. Уест замръзна на място. Усети как устата му бавно увисва. Бър изхърка и стисна ръба на масата. Тялото му се разтрепери, после се преви и той отново повърна.
— Гаррр! — залитна настрани и от устата му се проточи кървава лига.
Очите му се изцъклиха на бледото лице. Той изпъшка сподавено и политна назад, повличайки със себе си един опръскан с кръв стол.
Уест най-после се усети точно навреме, за да се хвърли напред и да хване отмалялото тяло на маршала, преди да се е стоварило на пода. Наклони се и се олюля, докато се мъчеше да го задържи.
— Мамка му! — зяпна Яленхорм.
— Какво чакаш, помогни ми! — кресна му Уест.
Едрият офицер се спусна напред, подхвана Бър под едната мишница, после заедно с Уест го довлякоха до леглото. Уест разкопча най-горното копче на яката му.
— Стомашни проблеми — промърмори той през стиснати зъби, — от седмици се оплакваше…
— Ще доведа лекар! — извика Яленхорм.
Понечи да изскочи навън, но Уест го хвана за ръката.
— Не.
Едрият капитан го изгледа учуден.
— Моля?
— Ако се разчуе, че е болен, ще настане паника. Паулдър и Крой ще правят каквото си искат. Цялата армия ще се разпадне. Никой не бива да научи преди края на битката…
— Но…
Уест се изправи, сложи длан на рамото на Яленхорм и го погледна право в очите. Вече знаеше какво трябва да се направи. Този път нямаше да стои и да гледа отстрани как поредното бедствие се стоварва отгоре им.