Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Аз трябва да вървя — каза Кучето и стисна ръката й. — Но ще се върна, разбра ли? Ти само стой тук, чу ли? Ще се върна.
— Какво? Не!
Трябваше насила да отскубне ръката си от нейната. Не му хареса, че го направи, но имаше ли друг избор?
— Не — извика тя дрезгаво след него.
Кучето се втурна към дънера и войниците зад него. Някои бяха коленичили и стреляха с лъковете си надолу. Оттам долетя едно зловещо на вид копие и се заби в земята до него. Кучето го зяпна за момент, после тръгна на четири крака и се спря недалеч от Мрачния. Погледна надолу.
— Мамка му!
Гората беше пълна с плоскоглави навсякъде отпред, отляво, отдясно. Тъмните сенки се местеха, стрелкаха се насам-натам, пъплеха нагоре по хълма. Сигурно бяха стотици. Отдясно сред редиците на Съюза цареше пълна какофония от викове и тракане на брони, докато обърканите войници приготвяха копията си. От гората отдолу летяха стрели и се сипеха върху тях.
— Мамка му!
— Да беше почнал да стреляш, а? — Мрачния пусна една стрела и извади нова от колчана си.
Кучето също извади стрела, но пред очите му имаше толкова много мишени, че не можеше да избере по коя да стреля. Накрая стреля прекалено високо и се прокле наум. Плоскоглавите се приближаваха, бяха достатъчно близо, за да види лицата им, ако въобще можеше да се нарекат лица. Провиснала челюст, озъбена паст и малки, пълни с омраза очички. Примитивни оръжия — дървени сопи със стърчащи от тях гвоздеи, секири с остри дялани камъни и ръждясали мечове, взети от мъртви врагове. Препускаха нагоре между дърветата, бързи като глутница вълци.
Кучето улучи един в гърдите и онзи падна. Улучи друг в крака, но останалите не спираха.
— Готови! — изрева Три дървета.
Мъжете се надигнаха иззад дънера, вдигнаха остриета, копия и щитове, приготвиха се да посрещнат нападението. Кучето се зачуди как се подготвя човек да посрещне подобно нещо.
Иззад едно дърво изскочи плоскоглав и се хвърли във въздуха с озъбена паст. Кучето го гледаше, без да може да помръдне. Внезапно чу мощен рев в едното си ухо, после мечът на Тъл го пресрещна и го запрати обратно надолу по склона. От тялото му пръсна кръв като от разпран мех за вода.
Друг се хвърли напред и Три дървета отсече ръката му с меча и го блъсна надолу с щита си. Но след него идваха нови, а след тях нови и нови, връхлитаха на рояци дънера. Кучето простреля един в лицето на не повече от крачка от себе си, после извади ножа си и го заби в корема му, като крещеше с всичка сила. По ръцете му плисна топла кръв. Измъкна от ръката му боздуган и замахна с него към друг плоскоглав, но пропусна и залитна силно настрани. Навсякъде наоколо крещяха мъже, замахваха и ръгаха с оръжията си.
Видя как Тръпката затисна главата на един шанка с ботуша си към дънера, после вдигна високо щита си и заби металния ръб в лицето му. Посече втори със секирата си и го просна на земята. От удара му в очите на Кучето пръсна кръв. Иззад дънера скочи трети, Тръпката го сграбчи и двамата се изтъркаляха назад по земята. Когато спряха, шанка се оказа отгоре и Кучето го фрасна в гърба с боздугана, после пак и пак, и пак. Накрая Тръпката го блъсна от себе си, скочи и стовари ботуша си върху главата му. След това се втурна покрай Кучето и посече друг плоскоглав, докато онзи промушваше в ребрата един пищящ войник.
Кучето замига и опита да изтрие с ръкав кръвта от очите си. Видя как Мрачния заби ножа си в черепа на един шанка, острието му се показа през устата и го прикова към дънера на дървото. Видя как Тъл удряше с огромния си юмрук един плоскоглав в лицето, докато от него не остана само кървава пихтия. Друг плоскоглав скочи на дървото зад него, вдигна копие, но преди да успее да замахне с него, Дау връхлетя, отсече и двата му крака и го запрати премятащ се във въздуха.
Забеляза един от войниците на Тръпката, който се мяташе по гръб на земята. В едната му ръката беше впил зъби шанка и той отчаяно го блъскаше с другата. Кучето понечи да му помогне, но в този момент към него се насочи друг шанка с копие в ръка. Забеляза го навреме, за да се метне встрани, и като го пропусна покрай себе си, го посече с ножа през лицето. После се извъртя и го фрасна с боздугана в тила. Усети как главата му изхрущя като черупка на яйце. Обърна се и се озова очи в очи с друг. Огромен при това и с тежка секира в ръка. Онзи отвори уста, озъби се насреща му и пусна лиги.
— Давай! — изкрещя Кучето и вдигна ножа и боздугана.
Но преди онзи да успее да помръдне, зад него се появи Три дървета и го разцепи на две с меча от рамото до средата на гърдите. Плисна кръв и шанка се строполи на земята. После незнайно как се надигна. Успя само да извърти лицето си така, че на Кучето да му е още по-удобно да забие в него ножа си.