Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Къде можем да открием д’зертано? — попита Джейсън най-близкия роб, но той само направи гримаса и обърна глава в другата посока.
Джейсън си имаше проблем с дисциплината. Робите изобщо не изпълняваха нарежданията му, ако не ги ритнеше. Бяха така обработени, че за тях заповед, непридружена с ритник, просто не бе заповед, а неохотата му да прилага физически наказания се възприемаше като проява на слабост. Някои от по-едрите и яки мъже вече го мереха с поглед. Опитите му да подобри живота на робите бяха осуетявани от самите роби. Джейсън изруга полугласно тъпотата на тези създания и ритна роба с върха на ботуша си.
— Ще ги намериш там, до голямата скала — последва мигновено отговорът.
Посочи към някаква тъмна грамада в далечината и когато приближиха, Джейсън видя, че естествената скала бе надстроена с тухли и камъни на височина колкото среден човешки ръст. Зад такава преграда можеше да се крият доста много хора, а той не искаше да рискува ценните си роби и още по-ценната си кожа. При вика му редицата спря и робите насядаха на пясъка, а той остана прав, на няколко крачки пред тях, като се оглеждаше изпитателно наоколо и въртеше тоягата в ръце.
Фактът, че зад стената имаше невидими наблюдатели, се доказа от появата на един мъж, който заобиколи зад ъгъла й и тръгна бавно към Джейсън. Облечен беше в широка наметка и в ръка носеше кошница. Когато измина половината от разстоянието, което го делеше от Джейсън, седна по турски в пясъка и остави кошницата до себе си. Джейсън внимателно се огледа във всички посоки и реши, че е в относителна безопасност. Нямаше укрития, където можеха да се спотаяват въоръжени мъже, а от сам човек той не се боеше. Стиснал тоягата, се приближи на три хвърлея до непознатия.
— Добре дошъл, Ч’ака — каза онзи. — Боях се, че вече няма да те видим след онази малка… неприятност.
Остана седнал, докато говореше, и леко подръпваше рядката си брада. Черепът му бе обръснат и беше също тъй обветрен и загорял като лицето му, най-забележителното в което бе величественият клюновиден нос, подпрял ръчно изработени слънчеви очила. Бяха издялани от кост и прилепваха плътно към лицето, а отпред бяха с напречни прорези. Предназначението им очевидно бе да предпазват и бездруго слабия взор на мъжа, а бръчиците около очите му също показваха, че той е доста възрастен и не представлява заплаха за Джейсън.
— Искам нещо — заяви Джейсън с безцеремонния маниер на Ч’ака.
— Нов глас и нов Ч’ака, аз те приветствам с добре дошъл. Дъртият беше мръсно псе и се надявам, че е умрял в мъки от ръката ти. А сега седни, приятелю Ч’ака, и пий с мен.
Той отвори кошницата и извади отвътре каменен съд и две груби каменни чаши.
— Откъде взе отровното питие? — попита Джейсън, припомнил си местните обноски. Този д’зертано беше хитрец; моментално позна по гласа на Джейсън, че под старата външност се крие нова личност. — Как се казваш?
— Едипон — отвърна старецът и без да се обижда, отново прибра в кошницата си каменните съдове. — Какво е това, дето искаш? Само да е в разумни граници. Винаги имаме нужда от роби и сме готови да търгуваме.
— Искам роб, който е при вас. Търгувам го с двама.
Седналият мъж се усмихна студено зад прикритието, закрепено на носа му.
— Не е необходимо да говориш с граматични грешки като крайбрежните варвари. По изговора ти отгатвам, че си образован човек. Кой е робът?
— Онзи, когото скоро си получил от Фасимба. Той принадлежи на мен.
Джейсън изостави лингвистичните преструвки и застана още повече нащрек, като не спираше да оглежда пустите пясъци наоколо. Тоя съсухрен дъртак явно бе много по-умен, отколкото изглеждаше на пръв поглед, и Джейсън трябваше да внимава с него.
— Само това ли искаш? — попита Едипон.
— В момента не се сещам за друго. Дай ми този роб, а после ще си поговорим делово.
В смеха на Едипон прозвучаха доста неприятни нотки и Джейсън отскочи назад, когато старецът пъхна два пръста в устата и изсвири пронизително. Разнесе се шумолене по пясъка и когато Джейсън се извърна, сякаш от самата пустиня изпълзяха някакви мъже с дървени щитове, които влачеха по пясъка. Бяха шестима, въоръжени с тояги, и Джейсън се прокле за глупостта, че прие среща с Едипон на място, избрано от другия. Замахна с тоягата към него, но старецът вече пъргаво припкаше към прикритието на стената. Джейсън изрева гневно и се втурна срещу най-близкия от мъжете. Онзи посрещна удара с щита си, но от силата му залитна назад и падна. Джейсън продължи да тича напред, ала друг от групата размаха тояга насреща му. Нямаше как да го заобиколи, затова се хвърли с всичка сила срещу него, а нанизите му от зъби и нокти страховито дрънчаха. Мъжът бе повален, Джейсън разцепи щита му и нямаше да спре дотук, но в този миг приближиха останалите и той трябваше да насочи вниманието си към тях.