Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Джейсън вече чувстваше умора, а това означаваше, че е настъпил моментът за контранападение. Робите бяха останали далеч назад и битката щеше да е само между тях двамата. Както пълзеше по каменистия склон, той внезапно се обърна и скочи към врага си. Ч’ака не бе подготвен за такова нещо и в изненадата си успя само да вдигне тоягата срещу Джейсън. Той се наведе и избегна удара, после издебна Ч’ака в миг, когато бе изгубил равновесие, и го дръпна за ръката, с която държеше тоягата. Тежковъоръженият мъж се стовари с лице върху камъните и Джейсън тутакси се метна на гърба му, вкопчи се в брадата, подаваща се изпод огърлицата от зъби върху шлема му, и я задърпа. За един миг, продължил сякаш безкрайно, главата на Ч’ака остана протегната назад и тогава Джейсън заби острия рог в меката плът на шията. Гореща кръв оплиска ръката му, Ч’ака се разтърси страховито под тялото му и умря.
Джейсън се изправи, внезапно обезсилен. Беше сам с жертвата си. Около тях свиреше студеният вятър, който гонеше пясъка и вледеняваше потта по тялото му. Въздъхна тежко, отри окървавените си ръце в пясъка и започна да съблича мъртвеца. Черупковият шлем бе стегнат с дебели ремъци около главата и когато ги освободи, видя, че Ч’ака е бил доста над средната възраст. Брадата му бе прошарена, а косата напълно бяла; лицето и оплешивяващата му глава бяха болезнено бели от постоянното носене на шлема.
Отне му доста време да свали цялата броня и всичко останало и да го навлече на себе си, но най-сетне се справи. Под кожите и окачените по тях бивни краката на Ч’ака бяха обути в ботушите на Джейсън — мръсни, но здрави, и Джейсън щастлив ги издърпа. Когато накрая вдигна шлема от пясъка и го нахлузи на главата си, все едно че Ч’ака се бе преродил. Трупът на пясъка бе просто още един мъртъв роб. Джейсън изкопа плитък гроб, хвърли вътре тялото и го зарови.
После, нарамил оръжията, меховете и арбалета и с тоягата в ръка, закрачи обратно към замрелите в очакване роби. Щом го зърнаха, те мигом се изправиха и образуваха редица. Джейсън видя Иджале да се взира тревожно в него и да се мъчи да открие кой е човекът под маската.
— Един на нула за гостуващия отбор — извика той, а тя му отправи бърза плаха усмивка и се извърна. — Кръгом и обратно в посоката, от която дойдохме. За вас изгрява нов ден, роби. Знам, че още не вярвате, но ви чакат големи промени.
Подсвирна и тръгна зад редицата, загризал първото намерено крено.
6.
Вечерта накладоха огън на брега и Джейсън седна, предвидливо обърнал гръб към морето. Свали шлема, от който го заболяваше главата, и повика Иджале.
— Щом Ч’ака нареди, аз се подчинявам.
Тя изтича бързо към него, просна се на пясъка и запретна кожите си.
— Ама че мнение имаш за мъжете! — избухна Джейсън. — Седни. Само исках да поговорим. А името ми е Джейсън, а не Ч’ака.
— Да, Ч’ака — отвърна тя, като стрелна изкосо откритото му лице и сетне отвърна поглед.
Той изпъшка и бутна към нея коша с крено.
— Виждам, че няма да е лесно да се променят старите навици. Кажи ми, ти или някой от другите имате ли желание да бъдете свободни?
— Какво е това свободни?
— Е, ти всъщност отговори на въпроса ми. Да си свободен означава да не си роб, нито робовладелец. Да можеш да отидеш където си поискаш и да правиш каквото желаеш.
— Не искам такова нещо — потрепера тя. — Че кой ще се грижи за мен? Как ще си намирам крено? За него трябват много хора заедно. Самичък човек ще умре от глад.
— Ако си свободна, можеш да се сдружиш с други свободни хора и заедно да събирате крено.
— Голяма глупост. Та нали, който го намери, ще иска да го изяде, щом няма господар — да го накара да раздели креното с другите. Ще го изяждам.
Джейсън потърка наболата си брада.
— Всички искаме да ядем, ала това не значи, че трябва да бъдем роби. Но, както виждам, ако тук не настъпят радикални промени, май няма да ми се удаде никого да освободя. Затова ще е по-разумно да взема всички предохранителни мерки на Ч’ака, та да остана жив.
Той взе тоягата си и се отдалечи в тъмнината, като безшумно обиколи лагера, додето си намери удобна могилка със заоблени склонове. Опипом извади от торбата теловете със стоманените звънци, които се обаждаха при всяко докосване, и ги опъна наоколо. Защитен така, легна в центъра пред алармената паяжина и прекара нощта неспокойно, в напрегнато очакване звънците да дръннат.