Бавачката на ангели [bg]

– Значи, имате малък проблем с данъчните?

– Да, голяма каша, не знам какво да кажа – отвърна Пърси и поклати глава. – Изглежда, вече няма нищо свято.

– Самата истина. В тази страна не си струва да се работи.

– Така е. По времето на татко беше друго – каза Пърси и започна да реже сандвича си, като преди това погледна въпросително към Пютан. – Човек би си помислил, че обществото ще оцени всички усилия, които сме вложили в опазването на това културно наследство. Та това е част от шведската история. На семейството ни се пада тежката отговорност да го съхранява и досега гордо изпълнявахме дълга си.

– Да, но времената се промениха – каза Севастиан и размаха вилицата си. – Социалдемократите бяха на власт твърде дълго, но сегашното дясноцентристко правителство12 също не е цвете за мирисане. Не трябва да притежаваш нещо повече от съседа си, иначе копелетата ти взимат всичко. Аз също си изпатих. Тази година трябваше да платя доста стари задължения. За щастие, само за собствеността ми в Швеция. Номерът е да си хитър и активите ти да са в чужбина, където данъчните не могат да докопат това, за което си се потил.

Пърси кимна.

– Да, така е, но голяма част от капитала ми винаги е била обвързана със замъка.

Не беше глупав. Знаеше, че Севастиан го е използвал през годините. Пърси често му бе отстъпвал замъка или за развлечение, или за да може Севастиан да организира ловни срещи с клиенти, или пък за да води там многобройните си любовници. Чудеше се дали жената на Севастиан подозира нещо. Но това не беше негова работа. Пютан го държеше изкъсо и самият той никога не би посмял да направи нещо такова, но не критикуваше хората с различен любовен живот от неговия.

– И все пак наследството от баща ти не беше малко, нали? – каза Севастиан и вдигна подканващо вече празната си чаша към Пютан.

С изражение, което и за миг не разкри какво мисли за него, тя взе бутилката и напълни чашата до ръба.

– Да, ама нали знаеш... – каза Пърси, мърдайки нервно. Много мразеше да говори за пари. – За поддръжката на това място отиват огромни суми, а и ежедневните разноски постоянно се покачват. Всичко е толкова скъпо в днешно време.

Севастиан се ухили.

– Да, ежедневието излиза солено.

Той открито огледа Пютан, от скъпите диамантени обеци до обувките от „Лубутен“. После се обърна към Пърси.

– От каква помощ имаш нужда?

– Ами... – започна Пърси, но се забави с продължението. След като хвърли бърз поглед към съпругата си, пробва отново. Трябваше да се справи със ситуацията, иначе Пютан можеше спокойно да започне да се оглежда за други алтернативи. – Естествено, става дума за краткосрочен заем.

Последва мъчителна тишина, но това изглежда не притесняваше Севастиан. Крайчетата на устата му се извиха в лека усмивка.

– Имам предложение – каза той бавно. – Но мисля, че трябва да го обсъдим насаме, като стари съученици.

Пютан изглеждаше готова да възрази, но Пърси я погледна необичайно остро. Тя премълча, а той се обърна към Севастиан и думите се понесоха глухо във въздуха между тях.