Бавачката на ангели [bg]

– Засега разглеждаме случая безпристрастно. Но все пак е странно, че нещо такова се случва точно когато единственият останал член на семейството се е върнал тук за пръв път след трийсет и пет години.

– Сигурно сами са запалили къщата – каза Мелберг. – За да вземат парите от застраховката.

– Съгласен съм, затова преглеждам финансовото им състояние – каза Мартин, който седеше до Аника и изглеждаше необичайно унил. – Утре сутринта би трябвало да имам какво да покажа.

– Добре. Ще видите, че това ще разреши мистерията. Открили са, че ремонтът на тази съборетина ще им струва твърде скъпо, след което са решили, че ще е по-изгодно да я запалят. Виждал съм много такива случаи, докато работех в Гьотеборг.

– Както казах, не се придържаме към едно-единствено обяснение – каза Патрик. – А сега мисля, че е време да оставим Йоста да ни разкаже какво си спомня.

Той седна и кимна на Йоста да започва. Това, което Ерика му беше разказала по време на вчерашната им разходка из архипелага, беше впечатляващо и сега Патрик искаше да чуе какво има да каже колегата му за старото разследване.

– Вече знаете доста за случката, но ще започна отначало, ако нямате нищо против?

Йоста се огледа и всички около масата кимнаха.

– На тринайсети април седемдесет и четвърта година, Велика събота, някой позвънил в управлението в Танум и казал, че трябва да пратят полицаи в интерната на остров Вальо. Човекът не обяснил какво се е случило, а просто затворил. Разговорът беше приет от тогавашния началник и според него не можело да се прецени дали гласът е бил мъжки, или женски.

Йоста замълча за момент, сякаш се пренасяше мислено назад във времето.

– На мен и колегата ми Хенри Юнг ни беше наредено да отидем и да проверим какво става. Пристигнахме на мястото след половин час и открихме нещо много странно. В трапезарията имаше празнична софра и храната беше наполовина изядена, но нямаше и следа от семейството, което живееше там. Открихме единствено Ева, тогава момиченце на една годинка, която щъкаше из къщата съвсем сама. Другите членове на семейството като че се бяха изпарили. Сякаш просто бяха станали насред гощавката и бяха изчезнали.

– Пуф! – каза Мелберг и Йоста го изгледа изпепеляващо.

– Къде са били учениците? – попита Мартин.

– Имали са великденска ваканция, така че повечето са били у дома при семействата си. Само няколко бяха останали на острова, но от тях нямаше и следа, когато пристигнахме. След известно време обаче пет момчета се появиха с една лодка. Казаха, че няколко часа са ловили риба в морето. През следващите седмици петимата бяха щателно разпитвани, но не знаеха какво се е случило със семейството. Самият аз говорих с тях, но всички казваха едно и също: че не били поканени на празничния обяд на семейството, така че вместо това отишли за риба. Когато тръгнали, всичко било наред.