Бавачката на ангели [bg]

Тя издърпа верижката си изпод тениската и започна да си играе с висулката, също както Патрик я бе видял да прави онзи ден. Движението я караше да изглежда още по-крехка.

– Ето.

Йоста остави на масата чаша кафе за Ева, както и една за себе си, след което седна при тях. Патрик не можа да не се усмихне. Това вече беше познатият Йоста.

– Не можа ли да налееш малко и за нас?

– Да ти приличам на сервитьор?

Мортен се изправи.

– Аз ще се погрижа.

– Вярно ли е, че си останала съвсем сама след изчезването на семейството ти? Не си имала други живи роднини? – попита Патрик.

Ева кимна.

– Да, майка ми е била единствено дете, а баба ми е умряла, преди да навърша една година. Баща ми е бил много по-възрастен и родителите му били починали отдавна. Единственото семейство, което имам, са осиновителите ми. В известен смисъл имах късмет. Берит и Стюре винаги са ме карали да се чувствам като тяхна собствена дъщеря.

– Имало е няколко момчета, останали в училището през ваканцията. Някога говорила ли си с някого от тях?

– Не, защо да го правя?

Очите на Ева изглеждаха огромни на фона на слабото ѝ лице.

– Не сме имали нищо общо с това място, преди да решим да се преместим тук – каза Мортен. – Ева е наследила къщата, когато биологичните ѝ родители били обявени за мъртви, но оттогава къщата е давана под наем. Имало е и периоди, в които е стояла празна. Именно затова ремонтът сега е толкова тежък. Никой не се е грижил за сградата. Най-проблемните места просто са били закърпвани.

– Било е писано да се върнем и да открием това под пода – каза Ева. – Във всичко се крие някакъв смисъл.

– Така ли? – попита Мортен. – Наистина ли вярваш, че във всичко има смисъл?

Но Ева не отговори. След малко Мортен ги изпрати навън, а тя продължи да седи на стола си, без да продумва.

Докато се отдалечаваха от острова, Патрик размишляваше над същия въпрос. Какви всъщност щяха да са последствията, ако експертите потвърдяха, че под пода има кръв? Случаят беше с изтекла давност. Беше минало много време и нямаше гаранция, че ще открият някакъв отговор. Така че какъв беше смисълът от находката? Изпълнен с тревожни мисли, той насочи лодката към Фелбака.