Бавачката на ангели [bg]

Още докато слизаше по стълбите, Ана вече знаеше какво ще види в кухнята. Дан, облечен с изпокъсания си халат, потънал в сутрешния вестник и хванал чаша кафе в ръка.

Щом я видя да влиза, той грейна.

– Добро утро, скъпа – каза Дан и се поизправи, за да получи целувка.

– Добро утро – отговори Ана и извърна глава. – Дъхът ми е ужасен – добави тя извинително, но вредата вече беше нанесена. Дан се изправи и без да каже дума, остави чашата си в мивката.

Защо трябваше да е толкова трудно? Тя все казваше или правеше нещо погрешно. А искаше всичко да бъде както преди. Искаше отношенията им отново да станат ясни и естествени, както беше преди катастрофата.

Дан миеше съдовете от закуската. Ана отиде до него и го прегърна, облягайки бузата си на гърба му. Но напрегнатото му тяло излъчваше единствено разочарование и обезсърченост. Те я заразиха и накараха желанието ѝ за близост да изчезне, поне засега. Не се знаеше дали и кога щеше да ѝ се удаде нова такава възможност.

Ана пусна Дан с въздишка и седна на масата.

– Трябва отново да започна работа – каза тя, взе филия хляб и се протегна към ножа за мазане.

Дан се обърна, скръсти ръце заинтригувано и се облегна назад върху мивката.

– Така ли, какво искаш да правиш?

Ана се забави малко с отговора.

– Иска ми се да започна някакъв собствен бизнес – каза тя накрая.

– Това е страхотно! Каква ти е идеята? Магазин? Мога да се поразтърся за свободни места.

Дан се беше усмихнал до уши и по някакъв начин неговият ентусиазъм потуши нейния. Това си беше нейна идея и не искаше да я дели с него. Обаче дори пред себе си не можеше да обясни защо.

– Искам да го направя сама – каза тя и сама чу колко язвително прозвуча гласът ѝ.

Щастливото изражение на Дан веднага се промени.

– Ами направи го – каза той и отново се захвана със съдовете.

Мамка му, мамка му, мамка му. Ана изруга вътрешно и стисна здраво юмруци.

– Мислех си за магазин. Но в такъв случай ще трябва да се захвана и с интериора, да потърся антикварни мебели и така нататък.

Тя се разбъбри, опитвайки се отново да привлече интереса на Дан. Но той продължи да дрънчи с чашите и чиниите и дори не отговори. Беше ѝ обърнал гръб сурово и непримиримо.

Ана остави сандвича си в чинията. Беше изгубила апетит.

– Ще изляза за малко – каза тя и се изправи, за да отиде до горе и да се преоблече.

Дан продължаваше да не отговаря.