Бавачката на ангели [bg]

– Кръв е, нали? – каза Мортен и преглътна. – Не знам как изглежда старата кръв, може пък и да е катран или нещо друго. Но като се има предвид...

– Да, на кръв прилича. Йоста, ще се обадиш ли в лабораторията? Да дойдат и да огледат по-подробно.

Патрик се изправи и направи гримаса, щом чу как изпукват крайниците му. Още едно напомняне, че не се подмладява с годините. Йоста кимна и се отдалечи, докато навигираше из менюто на мобилния си телефон.

– Възможно ли е там долу да има... още нещо? – попита Ева с разтреперан глас.

Патрик веднага разбра какво има предвид.

– Не може да се каже. Трябва да разбием остатъка от пода и тогава ще проверим.

– Имахме нужда от помощ за ремонта, но не си представяхме точно това – каза Мортен и се засмя насила.

Никой друг не се включи.

Йоста приключи с телефонния разговор и се върна при тях.

– Експертите ще могат да дойдат чак утре. Надявам се, че ще потърпите дотогава. Трябва да оставите всичко така, както е. Не бива да чистите или подреждате помещението.

– Няма да докосваме нищо. Защо да го правим? – попита Мортен.

– Това е шансът ми да разбера какво се е случило – каза Ева.

– Дали да не седнем и да поговорим малко за това?

Патрик отстъпи назад, но това, което бе видял в изкъртената част на пода, не излизаше от ума му. Той самият беше сигурен – под пода имаше дебел слой засъхнала кръв, която с времето беше потъмняла и вече не изглеждаше червена. Ако предполагаше правилно, кръвта беше на повече от трийсет години.

– Можем да седнем в кухнята, там е по-подредено – каза Мортен и тръгна пред Патрик.

Ева остана в трапезарията заедно с Йоста.

– Идваш ли? – попита Мортен, обръщайки се към нея.

– Вие отивайте. Аз и Ева ще дойдем след малко – отвърна Йоста.

Патрик се канеше да възрази, че е най-важно да говорят именно с Ева. Но после видя пребледнялото ѝ лице и разбра, че Йоста има право. Тя имаше нужда от малко време, а те не бързаха за никъде.

Твърдението, че кухнята е подредена, беше силно преувеличено. Навсякъде се търкаляха инструменти и четки за боядисване, а мивката беше пълна с мръсни чинии и остатъци от днешната закуска.

Мортен седна на масата.

– Всъщност с Ева сме доста прибрани. Или поне бяхме – поправи се той. – Трудно е да го повярва човек, като се огледа наоколо, а?

– Такъв ремонт си е същински ад – каза Патрик и се настани на един от столовете, като първо избръска трохите от седалката.

– Подреждането вече не ни се струва толкова важно.

Мортен се загледа през прозореца. Стъклото беше напрашено и създаваше впечатлението, че пейзажът е покрит с воал.

– Какво знаеш за миналото на Ева? – попита Патрик.

Чуваше, че Йоста и Ева разговарят в трапезарията. Заслуша се, но не можа да разбере какво казват. Поведението на Йоста го караше да се замисли. Още днес в управлението, когато се втурна в кабинета на Патрик, за да каже какво се е случило, Йоста се държа необичайно. После пък се затвори като мида и не каза и дума през целия път до Вальо.