Безликите [bg]

11.

Рийт

Скълдъгъри и Валкирия пътуваха в тишина. Постепенно улиците станаха по-мръсни, сградите — по-малки. Дъждът скриваше зад сива пелена наченките на цветове в пейзажа. Поредният завой ги изведе в голям, овехтял жилищен квартал. Колата привличаше погледите на малкото местни по улиците.

Къщата, пред която спряха, имаше вид на изоставена. Стените бяха скрити от не особено добри рисунки с графити. Скълдъгъри уви шала около челюстта си и свали периферията на шапката си надолу. Слязоха и прекосиха прага.

Уличните светлини мъжделееха през изпоцапаните прозорци. Къщата бе изтърбушена. Тук-таме се виждаха останките от тапет. Дъските на пода бяха набъбнали от влага. Валкирия пусна Скълдъгъри пред себе си и влезе в хола. Тук нямаше графити, сякаш смелчаците, които бяха изрисували стените отвън, не бяха влизали никога в къщата.

Момичето се обърна да излезе, но на прага я чакаше силует. Валкирия се вгледа в него. Той не мърдаше. Стаята още повече се смрачи, като че мъжът носеше още един нюанс на черното със себе си.

— Аз съм със Скълдъгъри Плезънт — рече тя, но не получи отговор. Валкирия направи стъпка напред, за да покаже на непознатия, че иска да излезе, а и за да го огледа по-добре. Имаше тъмна коса, но очите му бяха толкова светли, че почти блещукаха. Носеше черен костюм с фина кройка, която обаче Валкирия не можеше да оцени на тази светлина. Държеше тънко бастунче.

— Ти си Соломон Рийт? — попита Валкирия, отказвайки да бъде сплашена от мълчанието му.

— Аз съм — рече той и наклони леко глава в поздрав. — Знам те. Ти помогна в победата срещу Нефариан Серпин и барон Венгос. Ти спря Гротескния. Такъв талант. Такива възможности. Повредил ли те е вече?

— Моля?

— Поврежда всеки, с когото се срещне. Забелязала ли си? Колко много се променяш само като стоиш в компанията му?

— Не съм сигурна, че разбирам.

— Ще разбереш.

Той пристъпи в стаята и сенките се раздвижиха около него. Валкирия знаеше много малко за Некромантите, но по нейни спомени те предпочитаха да съхраняват силата си в предмети или оръжия. Лорд Вайл имаше броня. Ако се съдеше по движението на сенките, Рийт изглежда имаше бастунчето си.

— Съществуването на тази къща е било незабележително — каза той. — Построили са я хора, други хора са живели в нея. Ядели са, спели са. Остарели са. Някакъв възрастен мъж е починал спокойно в съня си тук, преди около десет години. Много, много обикновена къща. Допреди две години. Всъщност може да помниш от новините. Четирима убити — трима от тях — застреляни; един — намушкан. Двама са умрели тук, в тази стая. Третият — в кухнята. Четвъртият — в антрето, на ръка разстояние от входната врата.