Безликите [bg]

— Череп — усмихна се Долавящия. — Ей, как си? Чувам те ясно и силно…

— Помниш ли какво трябва да търсиш?

Финбар кимна, все още със затворени очи.

— А, да. Портала. На Безликите. Страшни гадини, човече.

— Да, такива са.

Финбар се понамръщи.

— Мисля, че мога да ги усетя, човече…

Скълдъгъри наклони глава.

— Стой на разстояние, Финбар. Дръж се далеч от тях.

— Това… е добра идея…

— Търсиш магическите нишки, нали така?

— Мда… помня, помня… — Ръцете му се понесоха над картата. — Летя си. Ех, че хубаво. Имам облаци между пръстите. Нишките са навсякъде около мен. Светят, като златни, като брилянтин. Толкова хубави…

Усмивката му се поскри.

— Чакай. Тези… тези нишки не светят. Тъмни са. И тъмнеят.

— Къде си?

— Чакай, човече, само малко по-близо…

— Стой надалеч, Финбар.

— Спокойно, спокойно…

Валкирия и Скълдъгъри се спогледаха. Изчакаха още няколко мига.

— Гният — каза накрая Финбар. Нещо в гласа му бе друго. Вече не звучеше сънлив. — Тези нишки са черни. Изгниват.

— Къде си?

— Чувам ги. Мога… Мога да чуя шепота…

— Чий шепот?

— Безликите.

— Недей. Чуваш ли? Стой надалеч от тях.

— О, Боже.

— Финбар, стой надал…

— О, Боже, знаят къде сме. Знаят къде сме. Намерили са ни, чакат някой да ги пусне. Зад портала са и чакат някой да ги пусне!

— Финбар — занарежда Скълдъгъри. — Къде си? Къде си? Кажи ни къде си веднага.

Финбар посегна към мивката и Валкирия в последния момент отдръпна глава от траекторията на ножа, който влетя в ръката на Финбар. Той го заби в картата и тогава ръцете му се отпуснаха, а главата му увисна.

— Финбар? — тихо рече Скълдъгъри. — Финбар, там ли си?

Слаб кикот се разнесе от устните на Долавящия. Той се вдигна във въздуха и събори Скълдъгъри и Валкирия. Масата се срина и Финбар се обърна с лице към тях. Крайниците му трепкаха, очите му още бяха затворени.

Отвори уста и рече с глас, който не бе неговият, който бе хиляда други гласа:

— Не може да ни спрат.

Скълдъгъри понечи да се изправи, но нещо невидимо го блъсна в стената.

— Свят ще загине. Свят ще рухне. Идваме.

Финбар се изсипа на пода като марионетка с отрязани конци. Валкирия се изправи, Скълдъгъри изстена и последва примера й.

Финбар вдигна глава и се огледа замаяно.

— Егаси.

Валкирия му помогна да седне на единствения оцелял стол.

— Мразя да ме обладават. Постоянно става, когато си Долавящ. Обикновено се усеща лесно или очите ти ще почервенеят, или ще заръмжиш като мечка със синузит. Понякога е по-трудно. Веднъж ме облада духът на Наполеон и си стоя там цяла седмица преди Шарън да забележи нещо странно. Май че беше акцентът.