Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Илюзия е, че мислите са в главите ни - заключил тогава. -Главите ни и ние целите сме в мислите. Ние и нашите мисли сме като морето и теченията в него - нашето тяло е течение в морето, а мислите са самото море. Така тялото прави място за себе си в света, промъквайки се през мислите. Душата пък е корито и на едното, и на другото...
Тогава напуснал още един свой някогашен учител. Своя по-голям брат Методий, който никога не бил нападал единомишлениците си. Видял как оставя зад себе си своя някогашен духовен баща и брат и как става негов учител.
В служба на Цариградския двор първо бил архонт на една славянска област, после учил в престолното дворцово училище. Като свещеник станал патриаршески библиотекар при черквата "Света София" в Цариград, професор по философия в Цариградския университет и тук поради изключителната му ерудиция го нарекли "философ" и така го наричали до края. Но той се придържал към втория път и моряшкото твърдение, че месото на умните риби е вредно и по-твърдо от месото на глупавите риби. Затова само глупавите ядат и глупави, и умни, а умните подбират и търсят глупави.
Той, който изминал първата половина от живота си, бягайки от иконите, втората половина прекарал, носейки ги като щит. Но се установило, че с иконата на Богородица можал да свикне, а с Богородица- не. Когато много години по-късно в хазарската полемика я сравнил с прислугата от свитата на кагана, уподобил я на мъж, а не на жена.
Тогава превалила половината от неговото столетие и се навършила половината от живота му.
Взел три жълтици и ги сложил в кесията си, мислейки: "Първата ще дам на свирача на рог, втората - на певците в черквата, а третата - на небесните ангели певци." И така тръгнал по своите безкрайни странствания. Никога не можел да сбърка трохите от обяда с трохите от вечерята. Бил в постоянно движение. В година 851 отишъл при арабския халиф в Самара край Багдад и като се върнал от това дипломатическо пътуване, видял в огледалото първата бръчка на челото си и я нарекъл сарацинска бръчка. Свършвала годината 859 и Константин ставал връстник на Александър Велики, който умрял на 33 години, на колкото бил сега и той.
"Имам много повече връстници под земята, отколкото над земята - мислел си тогава, -връстници от всички времена; от времето на Рамзес Трети, на критския лабиринт или от времето на първата обсада на Цариград. А и аз ще бъда подземен връстник на мнозина от живите. Само че като старея тук, на земята, винаги сменям връстниците си под земята, предавайки мъртвите, по-млади от мен..."
А после дошла още една обсада на града, чието име носел. Докато в 860 година славяните обсаждали Цариград, на малоазийския Олимп Константин вграждал в тишината на монашеската си килия дворец за тях ~ създавал първите писмена на славянската азбука. Най-напред Оправил обли букви, но славянският език бил толкова непокорен, че мастилото не можело да го задържи, та натъкмил втора азбука - от решетести букви и в тях затворил като птица този опърничав език. По-късно, когато бил опитомен и научен на гръцки (защото езиците учат други езици), славянският език могъл да бъде хванат и в онези първоначални глаголически писмена...
Даубманус привежда следния разказ за съставянето на славянската азбука: Езикът на варварите никак не се поддавал на укротяване. През една бърза тринеделна есен братята седели в килията и напразно се опитвали да изпишат буквите, които по-късно ще се наричат кирилица. Работата не им споряла. От килията се виждала добре половината от октомври и в него тишината, един час ходене дълга и два широка. Тогава Методий обърнал внимание на брат си на четирите стомни, които стояли на прозореца на тяхната килия, но отвън, от другата страна на решетката.