Хазарски речник [bg]

Свършвала 863 година, Константин бил връстник на Филон Александрийски, философа, който умрял на трийсет и седем години, колкото имал сега и той. Константин довършил славянската азбука и заедно с брат си отишъл в Моравия, сред славяните, които знаел от своя роден край.

Превеждал църковни съчинения от гръцки на славянски, а около него се събирали множество хора. Очите им били на мястото, където някога са били роговете, и това се забелязвало, препасвали се със змии, снели с глави, обърнати на юг, падналите зъби хвърляли отвъд къщите. Гледал ги как вадят сополи с пръсти и ги ядат, шепнейки молитви. Краката си миели, без да се събуват, плювали в яденето, преди да се хранят, и в "Отче наш" вмъквали своите варварски имена, мъжки и женски, след всяка дума, така че "Отче наш" бухвала като хляб и същевременно изчезвала, та трябвало на всеки три дена да се плеви, и не се чувала и виждала от тези диви имена, които я гълтали. Непреодолимо ги привличала миризмата на мърша, били с бърза мисъл и пеели толкова хубаво, че той плачел, като ги слушал, и гледал своята трета, славянска бръчка как слиза косо през челото подобно на дъждовна капка... След Моравия в 867 година отишъл при панонския княз Коцел, а оттам във Венеция и влязъл в диспут с триезичниците, застъпници на гледището, че само гръцки, еврейски и латински език са достойни за богослужение. Попитали го венецианците: "Всички юдеи ли са убили Христос или не всички?" А Константин усещал как на лицето му се явява четвъртата, венецианската бръчка и как заедно с предишните бръчки, сарацинската, хазарската и славянската, разсичат и кръстосват лицето му подобно четири мрежи, хвърлени за една и съща риба. Дал първата жълтица от кесията си на един тръбач да затръби и запитал триезичниците Дали войската ще се отзове на повика, ако не разбира знака на тръбата. Била 869 година и Константин мислел за Боеций от Равена, който умрял на четирийсет и три години. Сега му бил връстник. По покана на папата отишъл в Рим, където успял да защити правотата на своите гледища и на своето славянско богослужение. С него били Методий и учениците, които покръстили в Рим.

Спомняйки си своя живот и слушайки песнопението в черквата, той мислел: "Както човек, надарен за една работа, дори когато е болен, я върши, макар и с известна съпротива и несръчно, така онзи, който не е за тази работа, без да е болен, я върши със същата съпротива, и също така несръчно."

Тогава в Рим била отслужена славянска литургия и Константин дал втората си жълтица на певците. По прастар обичай сложил третата жълтица под езика си, постъпил в един от гръцките манастири в Рим и умрял под ново монашеско име като Кирил в годината 869.