Дар за бурята [bg]

Преди да отговори, се усмихна, защото го обичаше, защото тази негова представа за света все още я очароваше и защото знаеше, че да обичаш, означава също така да полагаш усилия да обичаш.

— Доста е напреднало. Мисля, че до няколко дни ще приключим случая — отвърна.

— Днес говорих с баща ми — обясни той. — Напоследък нещо не бил добре. Майка ми настояла да си направи подробни изследвания и му открили някакво увреждане на сърцето.

— О, Джеймс! Сериозно ли е?

— Не, дори майка ми не е притеснена. Тя самата ми го обясни: начален етап на атеросклероза, която води до запушване на коронарната артерия; това се преодолявало с поставяне на байпас, почти профилактична процедура, целяща да се избегне бъдещ инфаркт. Но баща ми ще трябва да спре да работи. Майка ми отдавна го притиска да се оттегли най-сетне от активното управление на фирмата, но той обича да бъде зает и докато се чувстваше добре, все отлагаше, сега обаче ще му се наложи да го направи. Майка ми като че ли дори се радва, бих казал, вече ми говори за пътуванията, които си е наумила да предприемат, когато се възстанови от операцията.

— Дано всичко мине добре, Джеймс, и се радвам, че всички го приемате така. За кога е предвидена операцията?

— За следващия понеделник. Затова те питах как си с работата. Родителите ми не са виждали Ибай от кръщенето и си помислих да ви взема и двамата с мен…

— Ами…

— Бихме могли например да заминем след погребението. Тази сутрин сестра ти мина през къщи и ни съобщи, че най-вероятно ще бъде в петък, утре ще потвърди. Ще отидем само за четири дни и не вярвам да е проблем да си вземеш отпуск по това време на годината.

Прекалено много въпроси без отговор, прекалено много неща за подреждане. Официалното следствие действително щеше да приключи до няколко дни, но другият въпрос оставаше открит; не беше убедена дори дали трябва да ходи на курсовете в Куонтико, още не бе получила потвърждение от комисаря и затова не бе казала нищо на Джеймс.

— Не знам, Джеймс… Трябва да помисля.

Усмивката замръзна на лицето му.

— Амая, това е важно за мен — добави сериозно Джеймс.

Тя веднага схвана посланието. Беше ѝ го подсказал още предния ден. Той имаше своите потребности, своите проекти и искаше място в живота ѝ. Сети се за купчината строителни материали пред Хуанитаенеа и чу гласа на Янес да казва: „Не всяка къща е дом“.

Тя се протегна през масата и улови ръката му.

— Разбирам те, за мен също — отвърна, опитвайки се да се усмихне. — Още утре ще подам молбата. Прав си, че едва ли ще има възражения, никой не иска отпуск през зимата.

— Чудесно — зарадва се Джеймс. — Вече погледнах за билети, щом ти разпишат молбата, ще ги купя.