Дар за бурята [bg]

Подтикван от любопитството, Сан Мартин се приближи до трупа и опипа врата, после повдигна клепачите и огледа устата отвътре.

— Всичко навежда на мисълта за сърдечен удар, но от друга страна, става дума за млад мъж в отлична форма. Иначе по трупа не се забелязват петехии, рани от самоотбрана, нито признаци за страдание. Сякаш просто си е легнал и е умрял — каза той, обръщайки се към всички присъстващи.

Амая кимна в знак на съгласие.

— Прав сте, докторе, точно това е направил; легнал си е тук и е умрял, само че някой е трябвало да му помогне. В колко часа бе докаран в изолатора? — попита тя директора.

— В единайсет, когато ми позвъни съдията. Аз бях на път, но след петнайсет минути ми позвъни моят заместник и потвърди, че вече са го преместили.

— Има ли камери в килиите? — запита Монтес, насочвайки фенерчето към ъглите на тавана.

— В килиите — не, не са необходими. Един служител държи под постоянно наблюдение изолираните затворници през отвора на вратата. Камери има в коридорите. Предположих, че ще искате записите, и вече съм ги приготвил.

— А къде са надзирателите, които бяха с него вчера?

— Наредихме им да си останат вкъщи, докато се разследва инцидентът — отговори директорът, видимо смутен.

Както въпросът, така и отговорът изненадаха колегите на Амая; Монтес и Ечайде се обърнаха към нея за обяснение, но тя отново се приближи до нара и заяви.

— Доктор Берасатеги не е имал желание да умира, но човек като него също така не би допуснал да остави това в чужди ръце.

— Самоубил се е… ама не е искал да умира?

Тя се наведе над трупа и освети лицето с фенерчето. По загорялата кожа, в първите бръчки около очите на Берасатеги се забелязваха белезникави следи.

— Сълзи — постанови Сан Мартин.

— Точно така — съгласи се Амая. — Берасатеги е легнал тук и в изблик на самосъжаление, присъщо за неговия нарцисизъм, е оплакал собствената си смърт, и то обилно — продължи тя, опипвайки възглавницата там, където платът изглеждаше потъмнял от влага. — Плакал е толкова много, че е наквасил възглавницата със сълзите си.